(Не)обяснимият успех на ББ

Нито един политик не се е задържал на върха толкова дълго време, колкото Бойко Борисов. Той е в политиката от 13 години и не губи популярност. В последните 7 години само е печелил избори. Удивителното на този успех е в това, че той се консумира въпреки всички доводи за обратното.

Борисов е все пак първият български политик, който открито защити безразборното подслушване, шантажирането на политически фигури и едноличното взимане на решения. Борисов е и първият политик, посочен от Европейския съд за правата на човека като нарушител на правото на живот. Никой друг лидер не е прекрачвал толкова пъти най-безспорните граници на допустимото и никой друг не е бил харесван толкова постоянно от мнозинството българи.

Колко време издържаха другите

БСП смени четирима лидери от 1989 до днес, последната й убедителна победа на парламентарни избори е от далечната 1993 година, а последното й самостоятелно управление приключи с падането на кабинета на Жан Виденов през 1997 година - закономерен отговор за хиперинфлацията, до която тогава беше докарана страната. Сегашният лидер на партията Сергей Станишев ръководи социалистите вече 14 години и в този смисъл е формално сравним с успеха на Бойко Борисов. Само че за разлика от Борисов на Станишев му се налага да оцелява на своя пост и да се бори, за да го запази в условията на спадащо доверие.

Станишев е рядък случай в политическата история, защото губи авторитет точно в момента на най-голямата си победа: през 2013 година той успя да излъчи правителство след като беше загубил изборите. Вместо да бъде приветстван обаче, в БСП реагираха на сенчестата му кадрова политика и му поискаха оставката, а доверието в него буквално се срина. Днес социалистите запазват второто си място в българската политика въпреки ниския авторитет на техния лидер.

В некомунистическите формации лидерството се развива още по-зле - там няма нито една фигура с устойчива политическа кариера. Относително изключение от това правило представлява Иван Костов - той удържаше лидерски позиции в продължение на повече от десетилетие, но в последните години това ставаше с цената на прогресивен спад на доверието в неговата формация. Всички останали "сини" лидери се радваха на краткотраен успех, който основателно или не приключваше с разочарование - от Желю Желев, през Филип Димитров, до Надежда Михайлова.

Бойко Борисов печели напук на всички обвинения

За разлика от всички останали, Борисов непрекъснато печели. Първо изборите за кмет на София през 2005 година, а после и няколко поредни вота. Включително и онези, които бяха проведени след собствения му мандат. Според социоложката Мира Янова Борисов е имал и най-високия рейтинг от всички останали министър-председатели. Ръководената от него формация спечели местните избори, президентските избори, а сега и изборите за Европейски парламент.

Българите очевидно не харесват политиците си според това дали те правят нещо редно или нередно. Ако извършването на нередности беше основание за гласуване на политическо доверие, Борисов надали щеше да спечели и изборите за селски кмет. Все пак това е човекът, който каза, че с помощта на МВР "вади папки" на непослушните си министри. Борисов беше премиер, когато попита "какво му е лошото на подслушването" и когато избра за министър жена, срещната случайно на бензиностанция. Той беше премиер, когато съдът в Страсбург го описа като човек, превишавал правомощията си, а американският посланик - като човек, чието внимание се задържа върху дадена тема не повече от 10 минути.

Борисов се прослави с едноличното взимане на решения, заместващи обичайните колективни решения в изпълнителната и законодателната власти, и захлупвани от десетки други еднолично взети решения, анулиращи предходните. Борисов в първо лице единствено число сваляше и качваше ДДС, позволяваше и забраняваше шистовия газ, генномодифицираните храни или АКТА.

И въпреки всичко това, а може би и тъкмо заради това, остана на върха. Предпочетоха го пред руската ориентация на управляващите БСП, ДПС и Атака, пред незачитането на европейските решения и пред неудържимото прорастване на подземната политика чак във върховете на управлението. Кой ли би се осмелил да напомни, че единият избор не замества другия и че всъщност може и без двата?