Непосилна задача за Израел?

Ето какво е мнението на германския експерт по атомна технология и оръжия Ханс Рюле:

В Иран има 25 до 30 съоръжения, които работят само или преобладаващо за атомната програма на страната. Шест от тях са с приоритетни цели: комбинатът за обогатяване на уран в Натанс, преработвателният център в Исфахан, реакторът за тежка вода в Арак, оръжейният завод в Пархин, комбинатът за обогатяване на уран Форду и реакторът за лека вода Бушехр. Разположение, мащаби, защитна броня и типът на зенитните системи са в общи линии непознати.

Най-разрушителната бомба на разположение на израелската армия е ГБУ-28 (тегло 2,3 т), която пробива 7 метра стоманобетон и 30 м пръст. В Натанс, чиито халета са частично окопани, израелците би трябвало да използват две от тези бомби - втората ще увеличи кратера от първото попадение, което със сигурност ще донесе успех. Това се нарича бомбена секвенция.

Военно-тактически съображения

За разрушаването на всички центрофуги ще са достатъчни само няколко бомби, може би дори една-единствена на хале. Защото тези ултрацентрофуги, които правят по 1500 оборота в секунда, не търпят и най-малък трус. А пръсването на една центрофуга има ефекта на няколко ръчни гранати. За да бъдат разрушени всички сгради, ще са необходими поне няколко ГБУ-28 - но само, ако не се наложи бомбена секвенция. От вида на бомбардировката зависи колко самолета Ф-15 Е (единствените, които могат да носят тази чудовищна бомба) ще са необходими; във всеки случай най-малко 20 и най-много 40.

Съоръженията в Исфахан и Арак представляват най-малък проблем за израелските ВВС. Те са разположени над земята и почти не са подсилени с бронебойни материали и системи.

Основен елемент на иранската ядрена програма е комбинатът за обогатяване на уран Форду, чието съществуване дълго бе пазено в тайна. Форду изправя израелските сили пред най-трудната задача. Комплексът е вкопан в една планина и е защитен от 70 м скална маса, следователно е и непробиваем с въздушните средства на Израел. Единственият вариант е в началната фаза на операцията входовете на двата тунела да бъдат ударени с ГБУ-28 и по този начин запушени за известно време. Алтернативният вариант е проникването на специални части в комплекса, които да унищожат намиращите се там съоръжения. Дори американците нямат конвенционална бомба, която би могла да срине Форду: ГБУ-57 А/Б пробива "само" скала до 40 м и стоманобетон до 60 м.

Тук спират почти всички публично достъпни анализи за военните възможности на Израел. Само че от израелска гледна точка би било грешка, ако не бъде разрушен комплексът за производство на бойни глави в Пархин. Той се състои от над 100 постройки, под някои от които има тунели - повече не се знае. Първо обаче Израел трябва да концентрира целия си потенциал срещу Натанс, Исфахан, Арак и Форду, а може би и срещу реактора в Бушехр. Едва тогава ще дойде ред на Пархин, където в последна сметка иранската ядрена сила придобива ударна мощ в произвежданите там бойни глави.

Най-добрата бойна авиация

Израел разполага с достатъчно самолети със съответното въоръжение, за да унищожи трайно иранската атомна програма. Известен проблем представлява обстоятелството, че всички израелски самолети трябва да бъдат презареждани с гориво на отиване и на връщане от мисията. А Израел няма достатъчно въздушни цистерни. Що се отнася до възможностите на иранската въздушна отбрана, те са ограничени: всички самолети са стари и ако изобщо успеят да излетят, те ще бъдат лесна плячка за модерните израелски изтребители.

Израел може да се довери на своите въоръжени сили. Специално ВВС са първокласни, а моралът на пилотите е много висок. Така че Израел би могъл да нанесе успешен военен удар срещу иранската атомна програма, макар и с много рискове. Можем да си позволим следната предпазлива прогноза: ако Израел успее да неутрализира основните елементи на иранската атомна програма, тя ще бъде извадена от строя за едно поколение.

АГ, АФП, ДПА, С. Гяуров/ Редактор: Б. Рачева