Непристойните германски игрички
1 юли 2010Ако думата имаше народът, Германия щеше да има друг президент: три четвърти от германците предпочитаха кандидата на опозицията Йоахим Гаук. Фактът, че той не беше избран, ще усили още повече недоволството и политическата умора сред гражданите.
Политически театър
Изборът на държавния глава, който се извършва от Федералното събрание, никога не е бил свободен от партийно-политически интриги. Но този път партиите прекалиха и така превърнаха гласуването в един предизвикващ неудобство политически театър.
Поради тактически съображения канцлерката Меркел и нейната коалиция издигнаха един кандидат, отговарящ единствено на техните тесни партийни интереси. Това е другата причина, поради която много германци не искаха Вулф за държавен глава.
Но двете големи опозиционни партии, социалдемократите и Зелените, също не се представиха по-добре. Номинирането за кандидат на бившия източногермански правозащитник Йоахим Гаук беше наистина един гениален ход, но и то не беше нищо друго освен опит да се нанесе удар по управляващата коалиция.
В крайна сметка се наложи човекът на по-силните партии. Никой не знае как Вулф ще представлява Германия на международната сцена, какви акценти ще разстави във вътрешната политика. Германският президент има по начало слаба, изключително репрезентативна роля. Той трябва да стои над партиите и да представлява всички граждани. На практика той не взима никакви политически решения. На този фон обаче е още по-важно той да използва своята позиция за развитието на теми и идеи, надхвърлящи ежедневната политика.
Мнозина от предшествениците на Вулф имаха такива теми: при Кьолер това беше Африка, при Херцог - образованието, при Вайцзекер - осмислянето на най-новата история. По този начин тези президенти представляваха достойно Германия.
Нужен ли е изобщо този пост?
При Кристиян Вулф засега не се забелязва подобна тема. На първо място той е политик на една партия. Неговият пост, най-високият пост в държавата, бе превърнат в прицел на партийно-политически интриги и понесе тежки щети.
Същевременно трябва да сме наясно, че предоставянето на избора на държавния глава на народа не е никаква алтернатива: защото как би могъл държавният глава да обедини страната след една изнурителна предизборна кампания? По-разумно би било да се запитаме: има ли нужда Германия изобщо от този пост?