Непростимите лекарски грешки

В Германия не се води официална статистика за лекарските грешки. Но Медицинската служба за здравно осигуряване (MDK), създадена от застрахователни дружества и арбитражна комисия към лекарските съюзи на федералните провинции, публикуват такава статистика. Именно към тях се обръщат пациенти, които смятат, че лекарите са допуснали грешка - поставили са неправилна диагноза, не са предписали подходящите медикаменти, извадили са здравия зъб и т.н. Работата е не само в това, че в тези организации жалбите се разглеждат от авторитетни експерти, а и в това, че по правило те предоставят безплатна експертна и юридическа помощ.

През 2017 година MDK е съставила 13 500 експертни заключения по жалби на пациенти. В 3337 от случаите експертизите потвърждават, че лекарите действително са допуснали грешки. За щастие само половината от тези грешки са довели до тежки последствия за здравето на пациентите. Германският лекарски съюз привежда други цифри. За една година в него са постъпили жалби от над 11 000 души. 2213 случая са признати за лекарски грешки. 62-а пациенти се починали вследствие на лекарска грешка. Три четвърти от всички лекарски грешки са били регистрирани в болниците. Най-много лекарски грешки са регистрирани в хирургическите и ортопедичните отделения. Става дума преди всичко за възрастни хора, страдащи от артроза на коленните или тазобедрените стави, или пък постъпили в болница след счупване на крайниците. При това грешките са били извършени не от лекарите, а от медицинския персонал. Почти половината от регистрираните лекарски грешки от MDK са в сферата на грижите за болните. Именно поради това данните от MDK и от лекарските съюзи се различават. И двете организации регистрират лекарска грешка също в случаите, когато лекарят не е обяснил достатъчно ясно и детайлно рисковете от оперативната намеса и терапията, както и страничните ефекти на предписаните медикаменти.

Лекарите също са хора и също грешат. В публикуваната статистика фигурират и съвсем безобидни лекарски грешки. Когато например лекарят обърква обикновена хрема с алергична реакция. В общи линии, процентът на лекарски грешки в Германия е доста нисък, имайки предвид, че всяка година германците поне един милиард пъти ходят на лекар, а 20 милиона от тях влизат в болница.

Освен това броят на лекарските грешки в Германия намалява с всяка изминала година. Заместник-директорът на MDK Щефан Гронемайер обаче се радва на този факт само отчасти. Той казва със съжаление, че някои "непростими" грешки се повтарят постоянно. Забравени в тялото на пациента тампони след хирургическа намеса, провеждането на операции, вместо медикаментозно лечение, объркване на пациенти и.т.н. По време на операция лекарите забравили игла от спринцовка в областта на слабините на една жена. Иглата изобщо не ѝ пречела и пациентката се отказала от безплатната операция за отстраняването на иглата. Съдът обаче ѝ присъдил обезщетение в размер на 13 000 евро.

Какво обезщетение се полага

Дали лекарите и болниците в Германия винаги плащат обезщетения в случай на лекарска грешка? Не винаги, разбира се. Част от приведените в статистиката случаи са т. нар "обективни грешки". Лекарят или медицинският персонал са направили грешка поради нетипичната картина на заболяването. Но тези случаи са рядкост. Германските съдилища обаче много често застават на страната на пациента и в такива случаи. Подобен случай има в Дортмунд, където общо взето безобидна операция за отстраняване на жлеза на 50-годишен мъж довела до кръвотечение. Дежурната в неделя вечерта лекарка не забелязала веднага, че съсирек е попаднал в дихателните пътища на пациента. Пациентът започнал да се задушава. В крайна сметка лекарката решила да направи трахеотомия, каквато не била правила никога в живота си. Но закъсняла и пациентът починал.

Що се отнася до очевидни примери за фатални лекарски грешки, ще приведем само още един, за който писаха много германски медии. Гинеколог от град Хам не забелязал, че нещо не е наред с плода на бременна жена, дошла в кабинета му за преглед. В такива случаи лекарят е длъжен да анализира резултатите от всички изследвания най-късно след 20 минути. Но гинекологът се заел с изследванията едва след 50 минути и твърде късно разбрал, че резултатите показват сърдечна недостатъчност и кислороден глад на плода. След това родилката била закарана с бърза помощ в болница, но вече било късно. Бебето се родило инвалид. Заведеното съдебно дело продължило девет години. Миналата година съдът в Хам окончателно осъди лекаря да плати обезщетение в размер на 400 000 евро.