Нещастия с български произход

Българи са наети да работят нелегално на голям строеж в Мюнхен. След злополучен трудов инцидент, при който един от тях пада от високо и се наранява тежко, цялата група източноевропейци набързо е изведена от Германия. От протоколите на следователите става ясно, че вследствие на трудовата злополука българинът е парализиран. Работодателят, който ги е наел обаче, очевидно е бързал да прикрие незаконните си действия, вместо да се погрижи за ранения човек. Този пример за класическа схема на трудова експлоатация е поместен в обширна статия на "Зюддойче Цайтунг". Изданието посочва, че този тежък инцидент далеч не е единственият и изтъква, че виновни за експлоатирането на чуждестранни работници са бездействието на политиците и претоварената съдебна система, които облагодетелстват черния пазар на труда в Германия.

По груба оценка на експертите, оборотът на черния пазар на труда в Германия възлиза на около 340 милиарда евро годишно. Засегнат е далеч не само строителният бранш. Евтина работна ръка, експлоатирани работници, укриване на данъци и липса на каквито и да било осигуровки - тези практики са често срещани и в други сектори - в хотелиерството и ресторантьорството, във фирмите по чистотата, както и сред болногледачите. В строителството обаче положението е най-тежко. Там става дума за 110 милиона евро годишен оборот.

Когато работниците останат без заплата

Вестникът посочва, че един от най-сериозните проблеми е свързан с многото подизпълнители. Особено при по-големи строителни обекти често основният изпълнител наема множество по-малки фирми, между които разпределя работата. Те пък от своя страна наемат други подизпълнители, обикновено от Източна Европа, които докарват на строежа евтина работна ръка. А това е идеална предпоставка за експлоатирането на наетите работници, изтъква "Зюддойче Цайтунг".

Изданието посочва и един случай с работник от Хърватия, който подал жалба срещу работодателя си. Една сутрин мъжът отишъл на работа, но представителят на фирмата, от която бил нает, просто бил изчезнал. Хърватинът така и не получил парите, които бил заработил. Договорът му бил за два работни часа дневно на голям строителен обект. За властите всичко е ясно: и тук става въпрос за измама. Те знаят много добре, че на подобни обекти наетите работят по около 50 часа на седмица. Много често обаче една част от заработените пари се превеждат по банков път, а останалото се дава на ръка - или въобще не се изплаща, както се е случило и с работника от Хърватия. За съжаление, подобна съдба имат още много трудови мигранти от България и другите по-нови еврочленки. Безперспективността и бедността в страните им ги карат да търсят работа в чужбина - дори и тя да е на черно, дори и да е лошо платена.

"Проблем, проблем"

Бедността гони и много роми от Балканите. Вестник "ФАЦ" публикува наскоро репортаж от Щутгарт, в който става дума за две ромски групи от България, установили се в централния парк на града "Шлосгартен", близо до операта." В статията четем, че всичките вещи на ромите били разхвърляни направо върху тревната площ - одеяла, изтърбушени куфари, колички за пазаруване, бутилки с минерална вода, огромни пазарски чанти. "Проблем, проблем", казва една млада жена от България, седнала на едно одеяло до 7-годишния си син, докато съпругът ѝ разговаря по мобилния си телефон, отправяйки враждебни погледи към репортерите.

През деня ромите събират изхвърляни на улицата непотребни вещи, а нощем спят под един надлез в центъра на града. Близкият шадраван е превърнат от тях в пералня, където те перат дрехите си.

Как ромите пречат на бизнеса

Тези мигранти по бедност, както ги наричат в Германия, са проблем за местните хора. Често те просят или пеят и танцуват по улиците. Някои от тях питат по рецепциите на близките хотели за временна работа. "Work, work, Boss" - така звучи заучената от ромите фраза, която те повтарят в хотелите, четем в публикацията.

Понякога ромите са много шумни - особено когато между тях избухват спорове. "Тогава започват да хвърчат столове и други предмети, което плаши гостите ни", разказва Афсан Ананд от рецепцията на близкия "Шлосгартенхотел". Неговият директор Улрих Швер определя присъствието на българските мигранти като вредящо на бизнеса. "Проявяваме разбиране към тежката участ на мигрантите, за които трябва нещо да се направи. Но и нашите гости заслужават онова спокойствие, но което са свикнали в Щутгарт", казва той. Директорът се оплаква, че много от ромите спят на шезлонгите на хотела, а на сутринта терасата е зарината от боклуци.

Като граждани на ЕС българите и румънците имат право на свободно придвижване в Общността и могат да остават до 3 месеца в Германия. А ако докажат, че през това време си търсят работа, те могат да останат в страната до 6 месеца. "ФАЦ" припомня още, че правото на свободно придвижване може да бъде ограничено само ако е налице нарушаване на обществения ред или ако е влязла в сила присъда за извършено престъпление.

Дали резултатите от поредните избори, провели се в България, ще спрат хората да бягат навън? Надали. Повечето експерти са убедени, че и след вота в България нищо няма да се промени.