Нещастната природа на Русия

Щом зимният лед се пропука, на повърхността на езерото изплуват какви ли не боклуци - бирени бутилки и кутии от сокове, железа и опаковки от чипс. В Русия никой не разделя сметта и хората изхвърлят боклуците си там, където им е най-лесно - в реката, в гората или направо на улицата.

В най-голямата държава на планетата все още се смята, че опазването на околната среда е работа, която не влиза в задълженията на обикновените хора. И това становище си има традиция - по съветско време природата се използва безмилостно за целите на плановата икономика и за постиженията на комунизма. Последствията са осезаеми и днес - в самата природа, в мисленето на хората, в политиката. Автомобилите се движат без катализатор, боклуците безотговорно се изхвърлят в гората, а нефтопреработвателните предприятия замърсяват големи части от територията на Русия. По сведения на "Росийская газета" над половината руснаци дишат въздух, който надхвърля от шест до десет пъти нормите за съдържание на вредни вещества. Не по-малко замърсена е и водата, която пият руснаците.

Голямата катастрофа

За четирите милиарда тона смет има само 240 инсталации за преработка и десет за изгаряне на отпадъци. "Това е нищо! С всяка следваща година Русия все повече заприличва на сметище", пише "Росийская газета". Според изданието, това тревожно развитие се дължи най-вече на слабия контрол - тоест, виновен е не само съветският режим. Русия тепърва има да се учи на внимателно отношение към природата, като роля за това би трябвало да изиграе и политическото ръководство на страната.

Когато преди няколко години хиляди руснаци излязоха на протест срещу прокарването на тръбопровод в непосредствена близост до езерото Байкал, Владимир Путин реагира и разпореди промяна в трасето - вероятно и поради опасения от нарастване на протестите. Миналата година обаче същият този Путин заяви: "Екологичните въпроси не бива да пречат на развитието на страната и на нейната инфраструктура".

Директорът на екологичната организация WWF за Русия Игор Честин казва в тази връзка следното: "Политиците принципно са разбрали, че законодателството в сферата на опазването на околната среда трябва да се подобри. Много нови правила са в процес на подготовка, свиването на селското стопанство дава възможност за откриването на нови природни паркове. Но нещата не вървят гладко - съпротивата на икономиката е много силна". А понякога тя е дори безскрупулна. От няколко години насам фирмите могат за определен срок да надхвърлят нормите за вредни емисии, ако представят план за използването на екосъобразна техника. "По този начин се отварят безброй възможности за корупция", казва Честин.

Към 15 процента от площта на Русия вече са в състояние на природна катастрофа. А това е прекалено много, като имаме предвид, че говорим за страна, която се простира в девет часови зони, а градовете нерядко са на няколко часа път един от друг. Миналата седмица и министър-председателят Дмитрий Медведев призна, че "не бива да се губи никакво време". Поради това руското правителство е определило 2013 за година на екологията. Разработена е и съответната държавна програма.

Опасният живот на природозащитниците

От друга страна партиите, които проявяват загриженост за околната среда и принципно биха могли да се превърнат в конкуренция за управляващите, изобщо нямат шанс в Русия. "Екологичните групи винаги са срещали затруднения в тази страна", казва Игор Честин и допълва, че напоследък е станало още по-сложно. Новите закони, които принуждават неправителствените организации да се регистрират като "чуждестранни агенти", ако получават финансиране от чужбина, играят в това отношение изключително мрачна роля. "Просто вече е много трудно да получиш дарения", казва Честин.

Поради това на независимите руски природозащитници им се налага да разчитат най-вече на себе си - и на собствената си смелост. Особено рискована беше една тяхна акция в защита на гората в подмосковния град Химки, в който преди няколко години започна строителството на магистрала за Санкт Петеребург. Когато местният журналист Михаил Бекетов се противопостави на изсичането на дърветата, той бе пребит до такава степен, че изгуби единия си крак и говора си. Преди няколко седмици Бекетов почина от инфаркт, но доживя да види, че строителството на магистралата бе временно спряно. А когато беше подновено, всичко вече протичаше в съответствие с най-строгите екологични изисквания.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел