Нещо гнило в България

Анализ на Георги Папакочев:

Месец преди вота на 12 май наблюдателите от предизборната мисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) констатираха, че демокрацията в България е в криза, че доверието между хора, институции и политици просто липсва, а ситуацията, в която ще преминат изборите, е изключително утежнена. Това, което петимата представители на Съвета на Европа видяха тези дни, се покрива изцяло с наблюдаваното от техни колеги на изборите в България през 2009-та. Още тогава Съветът наложи нова процедура за наблюдение на България - заради сериозните нарушения в изборния процес, каквито са например търговията с гласове и корпоративният вот. А както е известно, предсрочният вот на 12 май ще бъде следен изкъсо не само от 21 представители на ПАСЕ, но и от 242 международни наблюдатели от ОССЕ.

Една доста неприятна диагноза

Актуалната анамнеза за болестта на българската демокрация едва ли изненадва някого, още повече, че ежегодните доклади на ЕК отчитат постоянно влошаване на това българско заболяване. Дори повече: след унищожителната констатация в мониторинга за България през миналата година, че демократичните процеси в системата на правосъдието и вътрешния ред „не са необратими”, професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен свърза негативната оценка с явния „недостиг на демокрация”, а местни наблюдатели изразиха основателни опасения, че фундаментът на българската демокрация отдавна е подкопан. Но управляващите от ГЕРБ все се преструваха, че не чуват какво им се казва. Те така и не проумяха, че без върховенство на закона демокрацията не може да вирее и тъкмо нейната немощ, а често дори и пълно отсъствие, унищожи българската икономика, създавайки прекрасни условия за избуяването на картели и олигархични схеми. Нещо повече: самата политическа система се превърна в своеобразен картел.

Хилядите "мъртви души"

Но кой беше конкретният повод, накарал наблюдателите от ПАСЕ да диагностицират, че българската демокрация е болна? „Над 10 хиляди души без право на глас фигурират в подписките за регистрация на партиите за предстоящите избори”, обявиха експерти от неправителствения Институт за развитие на публичната среда, като поясниха, че в случая става въпрос за купуване на база данни. „Ако подписите бяха събирани съгласно изискванията, дали на предстоящия вот щяха да участват цели 67 партии?”, попитаха риторично същите тези експерти. Техните аргументи със сигурност са дали основание на наблюдателите от Съвета на Европа да повторят призива си да не се купуват гласове, както и избирателните списъци най-сетне да бъдат очистени от т.нар. ”мъртви души”, чийто брой вече клони към милион.

"Срамота!"

От българската неправителствена фондация „Медийна демокрация” повдигнаха друг болезнен въпрос - за скъпо платеното представяне на кандидатите в медиите. Медийният експерт Орлин Спасов е категоричен, че в рамките на последните няколко предизборни кампании журналистиката се е обезличила именно заради платените публикации в медиите, което от своя страна е създало и условия за неравнопоставено участие на кандидатите. „Срамота е да се плаща за ефирно време”, заяви в тази връзка и ръководителят на мисията на ПАСЕ Андреас Грос.

Наблюдателите от Съвета на Европа очевидно са усетили, че положението в България не е особено обнадеждаващо. Иначе нямаше да твърдят, че изборите ще се проведат в „много труден контекст”. Вече стана ясно колко ще са гласуващите столетници и заличените от избирателните списъци затворници, но за „мъртвите души” никой не обели нито дума. И още: вместо да се осигури безплатен достъп поне до т.нар. ”обществени медии”, последните потриват доволно ръце и се радват на предстоящите печалби. А отгоре на всичко прокуратурата започна превантивно да попритиска журналистите - просто така, за всеки случай. Партиите пък размахват не политически аргументи, а лозунги от рода на „Имаме воля” и „България над всичко”. Подобно поведение определено не допринася за оздравяването на болната българска демокрация. Ако тя изобщо все още се поддава на някакво лечение.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел