Нещо извънземно ще управлява България?

През 2008 година, когато приемането ни в Евросъюза вече не можеше да служи за легитимация на Тройната коалиция, а популярността ѝ спадаше главоломно, тогавашният премиер и лидер на БСП Сергей Станишев отчаяно търсеше начин да не загуби предстоящите избори. Сред всевъзможните пиар-инициативи се открои една особено комична - книгата „Защото сме социалисти“. Наред с високопарни цитати за лявото, в литературния труд на Станишев имаше и епохално обяснение за толерантността на партията му. „Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите“, написа тогавашният премиер.

Едва ли тогава той или неговият най-ревностен опонент Бойко Борисов са предполагали, че ще дойде ден, в който единствената форма на управление, която ще успеят да „продадат“ на избирателя, ще е именно коалиция с инопланетяни.

За изминалите шест години всички възможни управленски конфигурации бяха изпразнени от съдържание. БСП, НДСВ и ДПС направиха така, че думата „коалиция” да ужасява избирателя. Малко след това ГЕРБ с тяхното т.нар. „правителство на малцинството“ успяха да внушат, че под малцинство трябва да се разбира широка парламентарна подкрепа за управляващите, подсигурена от националисти, странни малки партии и отделни уж независими депутати, обвързани по някакъв начин с партията на Борисов. По-късно БСП и ДПС обясниха кабинета „Орешарски“ като експертен, само и само да не прибягват до изхабените от тях самите форми на управление.

Извънземното

Сега, броени дни преди изборите, в условията на политическа криза и криза на доверието изобщо, когато е почти невъзможно самостоятелно управление на когото и да било, партиите търсят нова опаковка на желанието си да управляват, а и на самата власт. Съзнавайки ясно, че спешно се нуждаят от някакво обещание за „мирно сътрудничество с извънземна форма на разум“, те набързо откриха такава - митичното правителство на „националното съгласие“.

За какво ще се съгласяват - това не е ясно. В мъгла е обвит и съставът на подобна широка коалиция. Ясно е само едно: и трите партии, които вероятно ще спечелят най-много гласове на 5 октомври - ГЕРБ, БСП и ДПС, лансират подобна опция.

За национално съгласие се заговори още преди падането на кабинета „Орешарски“. Отделните формации дори набелязаха теми, по които възнамеряваха да застъпват сходни позиции. Сред тях бяха проблемът с КТБ, номинацията на български еврокомисар и работата на парламента до оставката на правителството. Само че съгласието си остана само на думи. Единни позиции по банковата криза така и не се откроиха, номинацията на еврокомисар се превърна в „източен въпрос”, а парламентът почти не работеше.

По всичко изглеждаше, че в подобна политическа атмосфера националното съгласие е мисия невъзможна. ГЕРБ се върнаха към традиционното си поведение по Хашек - „който не е с нас, не е на себе си“. БСП отново се втурна да спасява държавата от „мутризацията“, налагана от Борисов, а от ДПС се заканиха, че острите критики към тях могат да се превърнат в проблем на „националната сигурност“.

"В името на България"

Въпреки това темата за съгласието така и не изчезна. От БСП обявиха в програмата си, че ще връщат доверието в политиката и ще търсят съгласие по тази тема с всички. Различни техни говорители дори намекнаха на няколко пъти, че може да има диалог дори с ГЕРБ. В името на България, разбира се.

Бойко Борисов от своя страна всеки ден предлага различно обяснение за бъдещото управление. Ту ще си партнира с реформаторите, ту няма, защото го изнудвали. А и да не забравяме, че ще връща мандата, ако няма 121 депутати. Но наред с разнопосочните ангажименти, които поема, лидерът на ГЕРБ неизменно лансира една теза: националното съгласие. На равни интервали от време Борисов призовава партиите „да седнат и да се разберат“. В „широката коалиция“, както понякога нарича бъдещото управление, Борисов подреди партията си редом до БСП, ДПС, РБ и „България без цензура”.

Междувременно ДПС включи „националното съгласие“ дори в предизборния си клип. В него се казва, че освен глас за свободата, вотът за ДПС е и за „националното съгласие“. А ако се съгласим с тезата на Лютви Местан, че партията му не преяжда с власт, а я подарява, то фактът, че Движението се превърна в основен говорител на съгласието, би трябвало да звучи като прогноза, която по всяка вероятност ще се сбъдне. Още повече, че другото изказване на Местан - за година толеранс към следващия кабинет, може да бъде изтълкувано и като съобщение за успешни преговори с всички претендиращи за властта формации.

Кого ще спасяват?

С оглед на всичко това е съвсем логично да се запитаме как партиите ще намерят пресечна точка за общо управление и в името на кой национален приоритет ще бъде конструирано то. Отговорът е кратък - в името на оцеляването. И БСП, и ДПС, и ГЕРБ са доказвали нееднократно, че по основни въпроси са на едно мнение. Гласуванията по Изборния кодекс и по всеки закон, отнасящ се до съдебната система, са нагледни примери. Мълчанието за цената на „Южен поток” - също. И още нещо: липсата на ясни програми, които са заменени с разтегливи понятия и общи думи, помагат за „напасването“ към съгласие.

Отсега е ясно, че ако се стигне до подобна широка коалиция, тя ще бъде сформирана в името на националното спасение. И по модел на вица, провокиран от някогашния слоган на БСП „Да върнем България на хората“, когато знаехме кои са въпросните хора, сега ще знаем кого точно ще спасяват.