Неяснотите около следващото разширяване на ЕС остават

Годишният отчет на Брюксел засяга напредъка, постигнат от кандидатите Турция, Хърватия и Македония, и аспирантите Албания, Босна-Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово. В Брюксел интересът към представянето на тези страни намаля осезателно. От една страна европейците се мъчат с финансовата криза, от друга - ЕС сам не знае в момента как ще се развива занапред. Лисабонският договор, съдържащ ясни правила за следващия разширителен кръг, е все така замразен. Не е ясно дали догодина в Ирландия ще се проведе нов референдум.

Сред страните-членки липсва единодушие

по въпроса дали без подобен базисен договор изобщо ще бъдат приети нови страни. ЕК смята например, че преговорите с Хърватия ще приключат догодина, но няма никаква яснота кога ще стане самият прием.

От три години вече се преговаря с Хърватия и Турция. По същество преговорите с Анкара тъпчат на място. В актуалния доклад отново се критикуват вътрешните проблеми на страната, държавната криза, конфликта с кюрдите, липсата на свобода на печата и на религията. Чака решение кипърският проблем. Изразява се задоволство поне от външнополитическата ориентация на Турция. Но място за илюзии няма. В днешното й състояние Турция не е узряла за членство в ЕС; ще минат дълги години докато се стигне дотам.

Не са изпълнени политическите предпоставки за еврочленство и в Македония. Цяла една година бе пропусната, тъй като изборите не отговаряха на международните стандарти, а парламентът не функционира както трябва.

Останалите балкански страни напредват съвсем бавно. Албания се опитва да въведе европейски стандарти в политиката и правосъдието, но среща огромни затруднения при практическото им осъществяване. В Босна и Херцеговина търканията между отделните етнически групи продължават да спъват процеса на реформи.

Много добре се представя малката Черна гора

въпреки че корупцията и организираната престъпност остават сериозен проблем. Отношенията между Брюксел и Сърбия са все така обременени, тъй като военнопрестъпникът Младич е все още на свобода.

Като цяло в ЕС преобладава умора от разширяването, докато сред кандидатите се забелязва известно отрезвяване в преценката за това колко дълъг и труден е пътят към съюза. Специално приемът на Турция е въпрос на далечното бъдеще. Може би турците ще разберат, че ЕС не им е така необходим, както на останалите балкански страни.