Ние ли лъжем мозъка или той нас?

Когато участва в състезания, Серена Уилямс не сменя при никакви обстоятелства чорапите си, а Тайгър Уудс предпочита да се явява на турнири с червена риза. Майкъл Джордан пък винаги носи под екипа старите си шорти от университетските години. Обяснението е много елементарно - тези обичаи носят на спортистите сигурност. Поради някакви причини те се отнасят към дрехите като към гаранти за постигането на успех - и фактически намирисващите чорапи влияят на величината на постиженията.

Психолозите Робърт Майкъл и Мериън Гари от университета "Уелингтън" в Нова Зеландия са автори на специално проучване в сферата на внушението и самовнушението. Като съвсем не всички примери са така очевидни както тези с талисманите в големия спорт. Често става дума за по-фини сигнали, но със значителна сугестивна сила - при това без повечето хора да осъзнават какво се случва с тях. Може би най-важният научен извод в този план е, че "нашето мислене и поведение се влияят от непосредственото обкръжение в много по-голяма степен, отколкото предполагаме или искаме".

Защо швейцарският шоколад е по-вкусен от китайския?

Този, който продължава дни наред да носи едни и същи чорапи, би искал след първата победа по възможност да влиза в двубоите при едни и същи условия. Така се случва, че безсмислени предмети или начин на поведение се асоциират с успеха и се натоварват с очаквания. "Ако очакваме някакво определено събитие, автоматично задействаме цяла верига от схеми на мислене и поведение, които биха позволили това събитие да настъпи, само че оценяваме погрешно причината за това", пише Робърт Майкъл.

Може да звучи банално, но силата на очакванията върху възприятията и преживяванията на хората е наистина впечатляваща. Например ако противоположните очаквания при дадена задача водят и до противоположни резултати. В рамките на проучванията си учените дали на участниците в експериментите коктейли, които уж съдържали водка и тоник. "Пиячите" очаквали алкохолът да повлияе на сетивата им и действително се почувствали в един момент доста замаяни. При друг от опитите се откроил точно обратният ефект: на участниците бил даден напълно безвреден медикамент с твърдението, че служи за укрепване на боеспособността на войниците при мисия. На фона на тази подвеждаща информация изпилите хапчето изведнъж били много по-концентрирани.

Примерите могат да бъдат безкрай - един и същи шоколад е по-вкусен, ако се вярва, че е произведен в Швейцария, а не в Китай. Една енергийна напитка, чиято цена не е намалена, изглежда по-ефективна от тази с намалената цена. Виното уж е по-вкусно, ако е по-скъпо, а и лекарствата вършат по-добра работа, ако са по-скъпи. Напълно възможно е даден медикамент да се възприеме като стимулиращ, ако действието му е било описано така на пациентите, макар всъщност да им е било дадено успокоително.

Мозъкът подвежда

Как все пак би могъл да се обясни този ефект? Психологът Ървин Кърш от Харвардския медицински институт смята, че очакванията на човека са в състояние да променят моментните обстоятелства. И този, който се вслуша в тях интензивно, чува като че ли ехото на своите представи, т.е. това, което иска да чуе. Така например този, който е взел уж стимулиращо хапче, започва да търси сигнали, свидетелстващи за повишаване на дееспособността му, които постепенно ще открие и така ще направи погрешен извод за тяхната причина: ще реши, че всичко се дължи на хапчето.

АГ, ДПА, ЗЦ, СХ, Б. Михайлов, Редактор: М. Илчева