1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нова година - стари предизвикателства

Кристоф Хаселбах
1 януари 2019

Нова година - нов късмет? Май наистина голям късмет ще трябва, за да бъдат решени многото локални конфликти и огнища на напрежения в света. Ето кои са най-големите външнополитически предизвикателства за Берлин през 2019:

https://p.dw.com/p/3ApEE
Zettel Fragezeichen
Снимка: Fotolia/ra2 Studio

Дилемата пред еврото

След драматичното спасяване на задлъжнелите държави като Гърция, оцеляването на еврото отново е заложено на карта. Поне така драматично описа ситуацията председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Повод за такава загриженост сега дава най-вече Италия. Независимо от факта, че правителството в Рим и ЕК постигнаха компромис, управляващите популисти от движението "Пет звезди" и крайнодясната партия "Северна лига" открито се противопоставят на Брюксел. Комисията отхвърли италианския проектобюджет, който предвиждаше поемането на прекалено високи нови дългове.

Бившият финансов министър на Германия Волфганг Шойбле смята за погрешна представата, че "повече дългове и по-висок бюджетен дефицит могат да решат проблемите на Италия". Той обаче вярва, че финансовите пазари ще дисциплинират Италия.

Макар на първо време кризата да е потушена, италианското правителство държи в ръцете си едно силно средство за оказване на натиск: ако ЕК открие наказателна процедура срещу Италия, това ще издуе още по-силно платната на десните популисти в цяла Европа. А това е последното нещо, което би искала ЕК няколко месеца преди европейските избори. Ако пък отстъпи, това ще удари по авторитета ѝ.

Каквото и да се случи, сегашният конфликт трябва да покаже колко насериозно взема ЕС собствените си правила.Френският президент Еманюел Макрон също направи отстъпки след протестите на "жълтите жилетки", които отново ще увеличат френския бюджетен дефицит. А това също може да доведе до разногласия с ЕК.

Конфликтът между Русия и Украйна

Друга гореща тема е конфликтът между Русия и Украйна след анексията на полуостров Крим, както показа и инцидентът в Керченския проток в края на ноември. В средата на декември украинският президент Петро Порошенко призова ЕС да засили международния натиск върху Русия. Засега обаче сред страните-членки няма консенсус по въпроса за евентуално разширяване на санкциите. Една част от тях дори настояват за тяхната отмяна, защото пречели на бизнеса. Те гледат критично и на факта, че Германия получава преки газови доставки от Русия по газопровода през Балтийско море и дори иска да го разшири.

Russland Küstenwache in der Straße von Kertsch
Лодка на руската брегова охрана в Керченския проток - демонстрация на руското господство в районаСнимка: picture-alliance/dpa/S. Malgavko

На последната среща на върха през декември европейските лидери бяха единодушни, както подчерта канцлерката Ангела Меркел, че "няма никакви предпоставки за премахване или облекчаване на санкциите". Те обаче също така и не бяха разширени. По този повод заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис заяви, че "санкциите не са наказание, а нещо, което трябва да мотивира Русия да се завърне в цивилизования свят". 

Също и германската канцлерка Меркел постоянно търси диалога с руския президент Владимир Путин, но досега тези усилия не са довели до постигането на решение на украинския конфликт.

Мир с Асад?

Продължаващата вече над седем години гражданска война напълно опустоши Сирия. Милиони сирийци бяха принудени да напуснат страната или са бежанци в собствената си държава. Междувременно сирийският президент Асад, с помощта на Русия и Иран, успя да си възвърне почти всички територии от бунтовниците. А терористичните милиции на "Ислямска държава" (ИД) загубиха почти всички свои завоевания. На този фон мнозина в Германия се питат дали сирийските бежанци вече могат да се завърнат в родината си. Външното министерство обаче счита, че положението в Сирия остава несигурно, затова и Германия не екстрадира бежанци от тази страна.

Syrien l Alltag in Damaskus l Banner mit Präsident Al-Assad in Douma
Слъд дълга и опустошителна гражданска война в Сирия силният човек в Дамаск все още се казва Башар АсадСнимка: Reuters/M. Djurica

Впрочем европейците се умориха от безрезултатните опити за мирно решаване на конфликта. Някои политици под сурдинка говорят за възможно сътрудничество с Асад - въпреки многото резерви. Германският експерт за Близкия изток от фондация "Наука и политика" Гидо Щайнберг не е във възторг от действията на федералното правителство. Според него, то лекомислено е залагало на това, че режимът на Асад скоро ще падне.

"Ако германското правителство действително искаше да свали този режим, то трябваше да подкрепи бунтовниците под някаква форма. Днес Германия не играе никаква роля в този конфликт", казва той.

Най-голямата хуманитарна катастрофа

Германското правителство е подложено на критики и по отношение на войната в Йемен. По данни на ООН, това е най-голямата хуманитарна криза в света. А Германия дълго време доставя оръжия на Саудитска Арабия, която поддържа йеменското правителство срещу бунтовниците хуси. Дори и след налагането на забрана за износ на оръжия, германският оръжеен концерн "Райнметал" продължава да доставя оръжия на Саудитска Арабия - чрез дъщерни фирми.