Нови санкции срещу Иран: пет въпроса и отговора
4 ноември 2018
Кои санкции влизат в сила сега?
Поредните американски санкции са насочени към сърцевината на иранската икономика и засягат тежко износа на петрол. САЩ забраняват всякакви сделки с ирански петролни компании. Забраняват се и всички видове застраховки за транспорта на петрол. Освен това се разширяват и досегашните санкции във финансовия сектор. Те забраняват на практика всякакъв вид трансакции с иранската Централна банка , както и с други ирански банки. Американският президент Доналд Тръмп окачестви санкциите като "най-суровите за всички времена" Американското правителство на практика иска да прекрати иранския износ на петрол. Дори това да не му се удаде, огрониченията ще бъдат особено болезнени за Иран. 80 процента от иранските приходи идват от продажбите на петрол. И тъй като 60 процента от иранския държавен бюджет отиват за финансиране на държавните компании и институции, страната е силно зависима от приходите от износа на петрол.
Кои санкции вече са в сила?
След едностранното прекратяване на ядреното споразумение на 8 май САЩ дадоха два срока на своите партньори, за да ограничат сделките си с Техеран. Първият двумесечен срок изтече на 6 август. След тази дата беше прекратен достъпът на Иран до американския долар. На санкции бяха подложени и други ключови индустрии като автомобилната и текстилната промишленост. Бяха забранени и продажбите на пътнически самолети и самолетни части. Вторият срок изтича на 5 ноември.
Какво целят санкциите?
Американското правитество иска да принуди Иран да промени поведението си чрез "максимален натиск" както заявяват във Вашингтон. В реч на 12 май външният министър Майк Помпео представи списък с 12 изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от Иран, за да бъдат избегнати санкциите. Иран трябва дапрекрати своята ракетна порграма, да преустанови "подкрепата си за терористичните групи в Средния изток, включително и за ливанската Хизбула, Хамас и Палестински ислямски джохад" Техеран трябва да изтегли всичките си подразделения от Сирия и да демобилизари шиитските милиции в Ирак. От Вашингтон подчертават, че санкциите не целят свалянето на режима в Техеран.
Може ли ЕС да се противопостави?
САЩ изпалзват своята водеща роля на финансовите пазари като лост за налагане на политическите си интереси. Съответно тежки са и мерките срещу европейските и международните фирми. В края на септември върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини обяви в кулоарите на Общото събрание на ООН създаването на специална институция за осъществяване на сделки с Иран: т.нар. "Special Purpose Vehicels". Тази институция би трябвало да играе ролята на разменна борса. В тази клирингова компания ще се уреждат задълженията между иранските и европейските фирми чрез счетоводно уравняване на вноса и износа. Например петролни доставки срещу машини за текстилната индустрия. По този начин паричните потоци вече няма да бъдат видими на международните финансови пазари.
Все още обаче тази институция не действа. Не е ясно дори къде ще бъде нейното седалище. Досега европейските държави се въздържат да се кандидатират за седалище на институцията. Може би от страх да не си навлекат гнева на Вашингтон.
Американският външен министър Помпео реагира на предложението на Могерини доста раздразнено. Той заяви, че бил "изключително огорчен и дълбоко разочарован" и допълни, че това е "една от най-контрапродуктивните мерки за регионална и глобална сигурност, която човек може да си представи". Съветникът на Тръмп по въпросите на сигурността Джон Болтън направо заплаши, че "САЩ няма да позволят нито на европейците, нито на когото и да е било да заобикалят санкциите".
Какво е въздействието на санкциите досега?
Иранската валута загуби над 70 процента от стойността си през тази година. Още сега износът на петрол намаля с една трета в сравнение с най-високото си ниво от месец юни. Енергийните цени нараснаха значително, което се усеща и по бензиностанциите. Всичко това е в резулат от санкциите. Чуждестранните инвеститори и фирми започнаха да се изтеглят от Иран. Те се опасяват да не загубят много по-значимия американски пазар. На 20 август френският концерн Тотал заяви, че се оттегля от огромен газов проект. Германският автомобилен концерн Даймлер също обърна гръб на Иран. Също както и Еърбъс. Германско-иранската търговия отбелязва 20-процентен спад. А през 2017 година, след сключването на ядрената сделка и облекчаването на санкциите търговският оборот беше достигнал сумата от 3,3 милиарда евро.
Усложени са и условията за внос в Иран. В страната има недостиг и на животоспасяващи медикаменти. Те са достъпни само на много високи цени. Иран обаче има дългогодишен опит със санкции и вече обяви концепция за преминаване към "икиномика на съпротивата". Режимът на санкции всъщност укрепва позициите на ултраконсервативните сили в Иран, които по принцип са против сближаването със Запада.