Новина с главно Н като нищо-не-следване

“Лидерът на ДПС Ахмед Доган е взел 1,5 милиона лева като консултант по 4 мегапроекта на предишното правителство - хидровъзел “Цанков камък”, каскада “Горна Арда”, “Доспат” и язовир “Тунджа”. Из новините на в. “Труд”

На фона на рухващата ни уж европейска държавица, катастрофиралата икономика, жестоката бедност и драстичните мерки, които трябва да се вземат за излизане от кризата, новината за консултантския хонорар на Ахмед Доган, философа-хидромелиоратор, направо е като честитка за първа пролет, раззеленява душите ни повсеместно!

Пролука за иронии

Защо? - ще се възмутите вие. Защото, ще отвърна, има поне един човек в държавата, за когото да не мислим. Устроен отвсякъде. Открай време на добра работа с добра заплата, и пълна законова толерантност спрямо пълното му отсъствие от работното място.

Обграден от добри другари, твърди като камък, един Камен Костадинов да речем винаги ще го защити, от девет хидровъзела, каскади и язовири вода ще носи, за да умие лика на вожда си.

Благосъстоятелен, имоти много, яхти, сараи, обръчи от фирми, не виси на врата на държавата в криза, защото представете си и него с бюджетни стотинки да трябваше да го залъгваме, социални помощи да бяхме длъжни да му плащаме, тогава вече ставахме втора Гърция и банкрутът ни в кърпа бе вързан.

Колко е важно да бъдеш сериозен

Такива ми ти горчиви иронии - но как иначе да преглътнем наглата новина, която прекрачва всички поносими представи за политическо дерибейство и чудовищен шмекерлък. Публична и развращаваща тайна е, че заниманието с политика в България е най-доходоносният бизнес, и най-лесният - не рискуваш, не влагаш средства, просто се възползваш от общите и ги преразпределяш в своя полза, прибираш ги в джоба си.

Но Догановият джоб е до такава степен неправдоподобно бездънен, че самият Доган от жив човек вече се е превърнал в символ, по-траен дори от Алековия литературен герой. Присъствието му във властта олицетворява престъпния характер на българската политика и манталитетните деформации, които поразяват масово обществения живот у нас, надменната му усмивчица е метафора на балканския свръхцинизъм, недосегаемостта му е синекдоха на дебелашкия рахатлък.

Сринахме се…

Нямам представа какво ще последва подир новината за консултантския хонорар на предишния коалиционен партньор. Поредният размахан пръст, че е заплашен етническият мир или вечната усмивчица, или малко прокурорски гъдел, или най-вероятно - обичайното нищо с главно Н.

За двайсет години български преход преуспяхме в безнаказаността на престъпленията и безпредела на моралната разруха, сринахме се под санитарния минимум на опростачаването и нищетата и представа нямам какви икономически мерки ще ни спасят от кризата и какви пет лева.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев