Новите жители на Манхайм

Манхаймският квартал Некарщат е работнически. 60 процента от жители му са с чуждестранен произход, безработицата там е два пъти по-висока, отколкото в останалите части на града. Най-новата вълна пришълци в квартала са българите - предимно от турски произход, броят им междувременно е достигнал около 6 000. Политиците ги наричат "имигранти по бедност".

Те търсят бъдеще за децата си, но попадат в ръцете на грабители - работодатели и наемодатели. Такава е и съдбата на много от новодошлите, на които градските власти се чудят как да помогнат. Социалното положение на тези хора е тежко - повечето от тях нямат никаква професия, нито осигуровки, не разбират и немски. Онова, което им остава, е нелегалната борса за работа на черно. Експлоатират ги и безскрупулни хазаи, които им "предоставят" мизерни жилища за луксозни наеми.

Коптори за по 700 евро

Собственикът на една полусрутена многоетажна сграда, който междувременно е изпаднал в неплатежоспособност, до неотдавна давал под наем жилища на бедни семейства от България и Румъния за по 700 евро. Условията в тях са ужасяващи - счупени прозорци, струпани в задния двор чували със смет, влажни стени, от които висят оголени електрически кабели, неработещо отопление. "Дойдохме тук, защото се надявахме, че децата ни ще имат бъдеще", казва една млада майка, пристигнала от Павликени.

"Хората са дошли, защото искат да останат. Трябва да разберем това", казва пълномощничката на германското правителство по проблемите на интеграцията Мария Бьомер, която е дошла, за да добие лична представа за ситуацията в Некарщат. Местните политици й обясняват, че трябва да се сложи бариера пред възможността за дъмпинг на заплати и надници, в противен случай престъпната експлоатация на хората ще продължава и ще събужда нова криминална енергия.

Властите в Манхайм са на мнение, че провеждането на езикови курсове и на други интеграционни мерки ще дадат най-добър ефект в борбата срещу миграцията по бедност. Но до 1 януари 2014, когато ще отпаднат ограниченията за работа за българи и румънци, германските власти нямат законно право да плащат за подобни курсове. Службите по труда могат да финансират такива мерки, но само за хора, които са официално и легално регистрирани като безработни. А мигрантите от квартал Некарщат не са.

Те са "силно мотивирани"

"Не трябва да повтаряме грешките от миналото. Искаме интеграцията да се случи още от самото начало, затова имаме нужда от интеграционни курсове - те са доказали своята ефективност", казва още Мария Бьомер. Ръководителят на социалната служба в Манхайм Херман Генц пък подчертава, че феноменът "миграция по бедност" не бива да се обявява изцяло за "ромски" проблем. По-голямата част от новопристигналите в Манхайм са от турското малцинство в България.

Статистиците не са в състояние да диференцират имигрантите според техния етнически произход, но ромите са между седем и девет процента. "Те са малцинство. При това мнозина идват тук от Франция, откъдето правителството ги прогони", казва Генц. Парадоксалното е, че според данните, с които той разполога, 20 процента от новопристигналите в Манхайм са дори с висше образование, 40 процента имат и добра професия. Повечето българи са "силно мотивирани" да си намерят работа, обяснява Генц, затова и не бива да ги изоставяме в ръцете на престъпния свят.

АГ, ДПА, ФАЦ, РС, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова