Новият национален оптимизъм

Тревожно започналата политическа седмица в България за радост на сегашното управление приключи оптимистично. Само за 24 часа, с хирургическа точност и впечатляваща бързина, премиерът Борисов отстрани втората в мандата на своя кабинет министърка на здравеопазването и имплантира нейния нов приемник, в същото време откри с подобаваща церемония покривната конструкция на строяща се в София спортна зала за 100 милиона лева, след което провъзгласи официално избавлението на страната от икономическата рецесия.

Всичко това следваше да отнеме вятъра от платната на опозицията, която е в усилена парламентарна подготовка на своето първо за този мандат искане на недоверие на кабинета, да предотврати прекипващите протести на лекари и медицински работници и в крайна сметка да облекчи психически гражданството от социалните му кошмари, свързани със скъпотията, безработицата и очаквания тежък есенно-зимен период. И ако от идната седмица българина се отдаде предимно на затваряне на буркани със зимнина и производство на домашна ракия и вино, това ще означава, че кабинетът е постигнал своя нов, забележителен успех. Или поне е искал да го постигне. Защото реалностите пораждат някои съмнения.

Пускане на кепенците?

Едва ли конвейрната смяна на здравни министри може да компенсира практическата пълна липса на реформа в българското здравеопазване. А да правиш реформи без пари е все едно да градиш пясъчни замъци на плажа при бурно море. Ако болниците в страната наистина започнат масово да удрят ключа поради недоимък, ако действително се стигне до посягане на военновременните медицински запаси, пазени за бедствия и военни конфликти, а най-бедното население на ЕС се наложи да доплаща лечението си в клиниките след като все пак има здравни застраховки, това би могло да бъде началото на бързия край на управлението не само на поредния здравен министър, а на и всичките му колеги начело с техния началник.

Това обаче вече няма как да се случи, тъй като на състоялата се в четвъртък в правителствената резиденция „Бояна” конференция на европейските статистици не друг, а самият премиер Борисов обяви, че, според данни на държавната статистика, за второто тримесечие на тази година икономиката е постигнала нарастване от 0.5 на сто спрямо предходното тримесечие, което означавало край на рецесията, начало на стремглав стопански полет нагоре и сигурен икономически растеж от 3.6 процента от БВП, както е заложено в проектобюджета за догодина. Странно защо държавната статистика, чието ръководство преживя драматични кадрови моменти около етническите "фалове", свързани пробното преброяване на населението, внезапно се реши да извърши т.нар. "изглаждане на данните", след като в началото на септември обяви, че българската икономика се е свила с почти 1.5 на сто спрямо същото време през миналата година.

Да вдигнем самолета!

Това обаче са незначителни подробности на фона на изявлението-лозунг на финансовия министър Дянков още през април, че икономическата криза в страната е приключила, тъй като през предходния март промишленото производство било спряло да се срива. Светлите перспективи, които тогава очерта първият финансист на държавата, бяха свързани с нетърпеливо очакване още през следващите месеци хазната да се напълни. Г-н Дянков си остана непоправим оптимист и днес! През седмицата в парламента той успя да надмине и най-възвишените мечтания в стила на някогашната комунистическа пропаганда, като обяви, че "България след 10 години ще изглежда като страна, в която всички ще искат да живеят, учат и останат".

Всъщност въпреки полета на своята фантазия, финансовият министър не е уточнил дали България само ще "изглежда" или действително ще "стане" мечтаната страна, както и кои са тези "всички". Но това едва ли има някакво значение за държава, която, според редица демографски прогнози, след десет години ще бъде с близо милион души по-малко, а след 40 години ще се състои от около 3 милиона души, от които основната част се очаква бъдат турци и роми.

Тогава здравната, просветната и социалната реформа ще се осъществят от самосебе си и съвсем без пари. Каквито, всъщност, са въжделенията на финансовия министър.