Носталгията по Изтока не умира

В магазина на Бианка Шелер спомените пристигат с кашони. Тя едва успява да задоволи търсенето на "Дрезденски руски хляб" - това всъщност не е хляб, а бисквити, тип солети, известни от времената на ГДР под това име. Шелер ръководи магазин под името "Източен пакет" в центъра на Берлин, в близост до "Александерплац". Специализиран е за хранителни продукти от бившия Изток.

Източната мания

"Откакто падна Берлинската стена преди 20 години, интересът към източните продукти не намалява, а напротив се увеличава", подчертава Шелер иизброява част от фаворитите си - хрупкавите "Кнусперфлокен" , млечния шоколад от Вурцен или билковия ликьор "Ширкер Фойерщайн". Търсенето е огромно - само за няколко месеца оборотът на магазина нараства с до 50 процента.

Ето защо Бианка Шелер решава да открие два подобни магазина - "Комбинат за подаръци" и "Източен блок", който пък предлага стоки от бившите държави на Варшавския договор. Шелер обаче е само една от стотиците търговци на "източни" стоки. На проведено през април изложение за продукти от Изтока "Остпро" в Берлин участват 130 изложители.

Етнолозите не са изненадани от анахроничните предпочитания на потребителите. Преобладаващата част от днешното население в Източна Германия е израстнало в бившата ГДР и е емоционално тясно свързано с различни продукти и предмети от тогавашния бит, пояснява Волфганг Кашуба, директор на института за европейска етнология към университета "Хумболт" в Берлин.

"Еманципация" от Запада

Непосредствено след Обединението, когато се наложиха западните марки, продуктите от Източна Германия се ползваха с имиджа на провинциални, архаични, примитивни. Постепенно обаче, източногерманското население си възвърна чувството за принадлежност към старата родина. А това в момента преживява нов ренесанс, който се изразява в интерес към източните продукти.

Според етнолозите, процесът е израз на известна "еманципация" от Запада. Интересното е, че не на всички, които си падат по източните продукти, са източногерманци или хора от бившия Източен блок. Освен това много от предлаганите днес продукти нямат почти нищо общо с едновремешните си съименници от ГДР: шоколадовите бомбони "Халорен" от Хале например днес се правят по съвсем различна рецептура. А и на вид много от старите марки са "разкрасени".

Независимо от интереса към миналото, редно е човек да се запита, дали безнесът с носталгията по ГДР не е по-скоро вреден, отколкото забавен. В крайна сметка, фланелките с лика на Ерих Хонекер може и да са култ, но за жертвите на режима, те са много трудно поносими.