Няма място за оптимизъм – преди срещата на върха на ООН в Ню Йорк максимум спорни въпроси и минимум консенсус

Отново проличава старият конфликт: единствената останала супер-сила гледа на Обединените нации предимно като на средство за налагане на собствените външно-политически цели. А тъй като през последните години ООН рядко изиграваше тази роля /най-добрият пример е войната в Ирак/, във Вашингтон не се проявява интерес към укрепването на световната организация. Докато нищо не се промени в това отношение, тя ще остане форум, място за диалог, говорилня и нищо повече.

Че други държави, а също така и генералният секретар на ООН не са съгласни с тази постановка, е положително и правилно. И дума да не става, че би било желателно, Обединените нации да се превърнат в организация, която действително да бъде признавана от всички, в това число и от САЩ, за върховен авторитет по въпросите, свързани с войната и мира, правата на човека и глобалните действия. Постоянният Международен наказателен съд в Хага, Протоколът от Киото за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и не на последно място определянето на общите цели на развитието биха били важни стъпки нпаред в тази посока.

Кофи Анан бе запланувал зе тази среща на върха, посветена на реформите и други стъпки: укрепване ролята на ООН по мироопазването, нов съвет за правата на човека, който да замени неефективната Комисия по правата на човека, както и единна дефиниция на тероризма, за да назовем само три от най-важните. Амбициозни цели, които очевидно сега отново ке претърпят провал вследствие на националните егоизми.

Ако обаче важни реформаторски инициативи бъдат зачеркнати от предвидения заключителен документ на срещата на върха, това няма да се дължи само на правителството във Вашингтон, както твърдят някои. Китай и Русия например също не са особено заинтересовани от разширяване правомощията на ООН. А когато става дума за за повече защита на човешките права, по-бърза намеса в случаи на геноцид или единни действиеу срещу терористи и други държави бързо превключват на блокаж.

Трети пък, както и германското федерално правителство в Берлин, трябва да се запитат, дали през последните месеци не настояваха твърде упорито за постоянно място в Съвета за сигурност. Защото в крайна сметка безрезултатният дебат за разширяването на върховния орган на Обединените нации също допринесе за прехвърлянето на останалите точки на плана за реформи на заден план за дълго време.

Важното сега е, да се съсредоточат усилията върху някои от централните пунктове от пакета с реформи на Кафи Анан, имащи изгледи за мнозинство в Общото събрание, та от юбилейната среща на върха да произлезе поне известен сигнал за нов подем. Към тях би трябвало да се числят както запланувания Съвет по правата на човека както и исканото от Анан укрепване на сферата “мироопазване”, конкретизацията на план-графика за целите на развитието през милениума. Защото ако накрая бъде, както се опасяват мнозина, подписана само лишена от съдържание по същество декларация, най-голямата в историята на ООН среща на върха би могла да се доведе и до една от най-големите кризи.