Обвиненията, че британската тайна служба е подслушвала генералния секретар на ООН Кофи Анан са повод за следния коментар в "Ди велт":
27 февруари 2004Реклама
За да можем да си съставим що-годе обективно мнение за обвиненията срещу тайните служби, трябва първо да се абстрахираме от всичко излишно. Това че една бивша министърка иска да навреди на британския премиер не играе никаква роля. Също така маловажно е, че не само лондонските тайни служби подслушват ООН; списъкът на подозрителните е дълъг и включва също Франция и Русия. Когато става дума за защита на националната сигурност, демократичните страни също действат в така наречената сива зона; някои цели оправдават някои средства - но не всички. Така че ако обвиненията отговарят на истината, решаващият въпрос е този: легитимно ли беше да се подслушва Кофи Анан в един момент, когато американците и англичаните се опитваха да изработят в Съвета за сигурност обвързваща резолюция по въпроса за Ирак? Отговорът гласи "не". Защо? Защото в най-лошия случай британското правителство би могло да очаква от ООН известни политически неудобства, но не и пагубно зло.
Редица коментатори насочват поглед към предстоящите в неделя избори в Хамбург, града със статут на федерална област. Мюнхенският "Тагесцайтунг" обяснява защо:
Защо изборите в Хамбург са така интересни? Защото са първите от общо 14 през тази година? Не, а защото в Хамбург може да се очаква, че ще бъде зададен общият тон. Още от сега се спекулира що за комбинация би могла да се получи от черните и зелените, докато на либералите почват да им тракат зъбите от страх, защото те едва ли ще влязат отново в местния парламент. А социалдемократите? Това че техният представител няма никакъв шанс срещу човека на християндемократите е свързано, естествено, и с реформите на кабинета Шрьодер. Всяко изборно поражение е удар по канцлера.
Ето и коментарът на още един мюнхенски вестник, "Зюддойче цайтунг":
Като се има предвид цялостния политически фон в Хамбург, решението, с което СДП, след 44 години на власт, бе прокудена в опозиция, беше направо епохално. Две години по-късно, причините за това решение все още оказват въздействие; за много избиратели, тези две години на опозиционната скамейка не са достатъчно покаяние. Надеждата, че станалото през 2001 беше един вид извънредно произшествие и че градското правителство отново ще сложи червената премяна, тази надежда едва ли ще се сбъдне в скоро време. Ако социалдемократите, както изглежда, отново получат червен картон тази неделя, това ще бъде сигнал, какво я очаква управляващата в Берлин партия през тази година на изборен маратон. Защото ако тя не може да спечели изборите в Хамбург, къде тогава?
Един друг аспект на германската вътрешна политика не спира да занимава коментаторите - предстоящия през май избор на нов държавен глава, който се извършва от Федералното събрание. В коментар на "Меркише алгемайне" четем:
За политика може да се говори, когато е налице идеален кандидат за президентския пост, а накрая бъде избран някой друг. С право много от днешните актьори изразиха недоволство преди четири години за непристойния начин, по който Йоханес Рау се сдоби с най-високия пост в държавата: президентската резиденция "Белвю" като утеха за оставката на тогавашния министър-председател на областта Северен Рейн-Вестфалия в полза на Волфганг Клемент - чиста търговия с високия пост! Днешните пазарлъци обаче не са много по-различни. Ако либералите преодолеят петпроцентовата бариера на изборите в Хамбург и бъдат приети за коалиционен партньор от християндемократите, тогава те ще подкрепят президентската кандидатура на Волфганг Шойбле. В противен случай либералите ще трябва да излязат със собствен кандидат. А тъй като управляващата червено-зелена коалиция засега не е предложила никого, шансовете на либералите не са лоши. Освен ако ХДС не изнамери някой нов аспирант за поста: бил той шефът на "Сименс" фон Пирер или шефът на ХСС Щойбер.
Редица коментатори насочват поглед към предстоящите в неделя избори в Хамбург, града със статут на федерална област. Мюнхенският "Тагесцайтунг" обяснява защо:
Защо изборите в Хамбург са така интересни? Защото са първите от общо 14 през тази година? Не, а защото в Хамбург може да се очаква, че ще бъде зададен общият тон. Още от сега се спекулира що за комбинация би могла да се получи от черните и зелените, докато на либералите почват да им тракат зъбите от страх, защото те едва ли ще влязат отново в местния парламент. А социалдемократите? Това че техният представител няма никакъв шанс срещу човека на християндемократите е свързано, естествено, и с реформите на кабинета Шрьодер. Всяко изборно поражение е удар по канцлера.
Ето и коментарът на още един мюнхенски вестник, "Зюддойче цайтунг":
Като се има предвид цялостния политически фон в Хамбург, решението, с което СДП, след 44 години на власт, бе прокудена в опозиция, беше направо епохално. Две години по-късно, причините за това решение все още оказват въздействие; за много избиратели, тези две години на опозиционната скамейка не са достатъчно покаяние. Надеждата, че станалото през 2001 беше един вид извънредно произшествие и че градското правителство отново ще сложи червената премяна, тази надежда едва ли ще се сбъдне в скоро време. Ако социалдемократите, както изглежда, отново получат червен картон тази неделя, това ще бъде сигнал, какво я очаква управляващата в Берлин партия през тази година на изборен маратон. Защото ако тя не може да спечели изборите в Хамбург, къде тогава?
Един друг аспект на германската вътрешна политика не спира да занимава коментаторите - предстоящия през май избор на нов държавен глава, който се извършва от Федералното събрание. В коментар на "Меркише алгемайне" четем:
За политика може да се говори, когато е налице идеален кандидат за президентския пост, а накрая бъде избран някой друг. С право много от днешните актьори изразиха недоволство преди четири години за непристойния начин, по който Йоханес Рау се сдоби с най-високия пост в държавата: президентската резиденция "Белвю" като утеха за оставката на тогавашния министър-председател на областта Северен Рейн-Вестфалия в полза на Волфганг Клемент - чиста търговия с високия пост! Днешните пазарлъци обаче не са много по-различни. Ако либералите преодолеят петпроцентовата бариера на изборите в Хамбург и бъдат приети за коалиционен партньор от християндемократите, тогава те ще подкрепят президентската кандидатура на Волфганг Шойбле. В противен случай либералите ще трябва да излязат със собствен кандидат. А тъй като управляващата червено-зелена коалиция засега не е предложила никого, шансовете на либералите не са лоши. Освен ако ХДС не изнамери някой нов аспирант за поста: бил той шефът на "Сименс" фон Пирер или шефът на ХСС Щойбер.
Реклама