„Обикновена” полицейска история…
3 август 200910-те най-разпространени измами на сервитьори…, Как да пишеш блог се оказва трудова дейност, за която дължиш данъци… Една МВР история… Това са само три от заглавията на последните текстове в блога на Иво Мирчев. В разговора си с Антоанета Ненкова блогърът се спира на историята за МВР.
Примерът е от един дъждовен съботен ден, в който Иво Мирчев и приятелката му са тръгнали към софийския зоопарк:
„Пътуваме за зоопарка с автомобил. Приближава полицейски патрул и полицаят вътре ми дава указания да отбия. Спирам. Слиза въпросният сержант, представя се (така, че нищо да не разбера от произнасянето на фамилията) и след като преглежда документите, ми обяснява, че съм минал "на червено" на предното кръстовище (левия завой на бул. "Ал.Стамболийски" и бул. "Константин Величков"). "Ела да ти напишем акт"…
Аргументите на Иво Мирчев не трогват катаджиите. Но въпреки това усещат, че няма да получат нищо. "Хайде изчезвай!" е сержантската команда, след поредната серия аргументи за правилното преминаване на кръстовището. Арогантността на полицаите кара Иво Мирчев да ги попита за имената им. Реакцията: "Е, пропиля си късмета, ще пишем акт! Дай си документите!"
Пристига и втори патрул. После си тръгва и извършва, както забелязва блогърът, същото нарушение, за което той е обвинен – преминава на червено (без да е пуснал светлинна или звукова сигнализация, че е в специален режим на движение). Блогърът снима полицейската кола - снимката и номерът на патрула са в интернет.
Та тази обикновена полицейска история, която едва ли изненадва някого, все пак налага някои изводи, които блогърът прави. Според Иво Мирчев в случката има няколко тревожни симптома:
„1. Произволен полицейски патрул може безнаказано да състави акт за нарушение, без водачът да го е извърши.
2. За разлика от Западна Европа, поведението на голяма част от сержантския състав на МВР "блести" със своята нецивилизованост и липса на елементарна култура.
3. Създават се условия за полицейски произвол – проблем, заради който получаваме достатъчно критики и в докладите на ЕС.
4. Възможността, един обикновен гражданин да се защити, без да даде подкуп, да е близък с висш МВР шеф или друг властимащ, е сведена почти до нула.
5. Въпреки че България е страната в ЕС с най-много полицаи на глава от населението, качеството на работата на тези хора е с възможно най-ниска ефективност.”
Блогърът е обжалвал акта на полицаите и е завел дело срещу тях. И в края на разговора ни уточнява: „дали заради финансовата демотивация, дали поради други причини нещата в МВР не вървят и това е факт.” Прави и паралел с контактите, които е имал с полицаи в страни на Запад от България: „ През 2003 година пътувах из Шотландия на автостоп. Един полицейски патрул спря: "Накъде пътувате?" Единбург- отговарям. "ОК, качвайте се, ще ви закарам!"...
Срещата на блогъра с шотландския полицай завършва със снимка за спомен, различна от снимките на срещата му с български полицаи на улицата, в дъждовния съботен ден, на път за софийския зоопарк.