Образовани ли са бежанците?

“Образованите бежанци отиват в Германия, необразованите остават в България”. Това изречение се повтаря от месеци, но е вярно само донякъде. По-пълната истина звучи така: данните за образователния ценз на бежанците, пристигащи в Европа, са оскъдни, недопроверени или необработени.

Заслепени от размаха на бежанската криза и удавени в митове и страхове, ние не успяваме да узнаем фактите, камо ли да ги анализираме. Зад приписаното ниско образование на пристигащите често се привижда риск от тяхното евентуално включване във фундаменталистки групи. А същевременно фактите за образователния профил на бежанците са малко, пък и не докрай достоверни. Войната унищожи архиви, университети и училища, чрез които беше проверим образователният ценз на тези хора. Повечето бежанци, пристигащи в Европа, идват от Сирия, а това означава, че в буквалния смисъл на думата те бягат под дъжд от куршуми. В повечето случаи тези хора просто не са имали възможността да понесат със себе си изрядно подготвени дипломи, както правеха икономическите емигранти от Източна Европа преди двайсетина години.

Данните за България

По данни на ДАБ от юли 2015 година, лицата, потърсили закрила в България, имат следния образователен ценз: 28% нямат образование, 32% имат начално образование, 23% имат основно образование. При хората с по-високо образование разбивката изглежда така: 12% са завършили училище, а по около 2% от бежанците имат дипломи съответно от университет или от полувисше учебно заведение.

Тези данни говорят за много неща, но включително и за това: значително по-малки шансове за интеграция. Българските власти би следвало да насочат усилията си предимно към сферата на образованието, но те сякаш игнорират тази нужда. Българският Хелзинкски комитет обръща например внимание на високите такси, които се изискват за чужденци в българските университети и които де факто принуждават хората да се откажат от възможността да получат образование. Изключение прави Нов български университет, който обяви, че приема студенти-бежанци, без значение дали са получили статут. Освен това университетът е готов да им предостави стипендии или гратисен период за заплащане на годишната такса.

Що се отнася до децата, държавата така и не успява да пребори (а и не се опитва) негативните нагласи сред българското общество, успяло да изгони 7-годишни деца от не едно училище. В момента на училище ходят само няколко деца измежду стотици, твърдят активисти от групата „Приятели на бежанците”. А междувременно в България пристигат все повече непълнолетни, чието детство е преминало сред огнестрелни оръжия, вместо сред учебници. По данни на ДАБ, само за месец юни тази година “лицата, потърсили закрила в България, са 1628 (…), в това число 600 деца”. По всичко личи, че България няма почти никакво време да навакса проспаните месеци за интеграция чрез образование.

Данните за ЕС

По данни на Върховния комисариат за бежанците, 53% от хората, навлизащи в Европа след 1 януари 2015 г., са сирийци, като над половината от тях са деца. Повечето от тези деца са под 12 години. Всичко това изисква не просто прием в училища, но и въвличане в имунизационни програми, съставяне на нови методики, засилено търсене на двуезични преподаватели - усилия, които по-рефлективната част от ЕС полага, макар и не винаги на драго сърце.

Що се отнася до родителите на тези деца, картината е малко по-пъстра. Много от сирийците са с добро образование и градски произход, доколкото идват от страна с висок стандарт на живот, където БВП на глава от населението отпреди войната е 5 000 щатски долара, пише „Интернешънъл бизнес таймс”. Източници на изданието посочват, че хората с ниско образование, навикнали предимно на работа в селското стопанство, идват предимно от други страни - Афганистан (14% от всички бежанци в Европа), Еритрея (7%) или Нигерия (3%). Те са и хората, които срещат най-големи трудности при интеграцията.

По данни на Евростат за 2014 година, сред мигрантите, родени извън ЕС, има повече хора с образование под средното, отколкото сред хората, родени на територията на ЕС. Що се отнася до висшето образование, там разликите не са толкова осезаеми - приблизително еднакъв дял от родените извън ЕС и родените в ЕС имат това ниво на образованост. Само че тази статистика не важи за всички страни. Разликите са буквално драматични в държави като Словения, Гърция, Финландия, Испания и Холандия. В Словения, например, над 34% от хората, родени в страната, имат висше образование, докато при хората, родени извън ЕС, но живеещи в страната, този процент е едва 13.2. “Това е разлика от над 21 пункта”, пише на сайта на Евростат, където четем още, че в Гърция тази разлика е от 18.5 пункта, във Финландия - 14.6 пункта, 13.3 пункта в Испания и 12.5 пункта в Холандия.

Но тези данни не ни позволяват да сравним местното население със сегашните бежанци, доколкото понятието “роден извън ЕС жител” покрива по-широка група хора, а не само тази на бежанците. Въпреки всичко обаче си струва да споменем, че при това сравнение България е пример за обратното - групата на родените в България наброява по-малко висшисти, отколкото групата на хората, родени извън ЕС.