Обрат в Турция, ако...

През последните месеци вътрешнополитическите дискусии в Турция се въртяха около един въпрос: каква е стратегията на опозицията срещу кандидатите на президента Ердоган? От 19 февруари насам отговорът започна да излиза наяве: боричканията в отделните партии вече са прекратени, а избирателните списъци с кандидатите са предадени на Избирателната комисия.

Според редица експерти, местните избори може да се окажат повратна точка. Досега Партията на справедливостта и развитието (ПСР) имаше славата на непобедима. Този неин имидж обаче ще бъде накърнен, ако опозицията успее да спечели местните избори в големите градове и така получи по-голямо политическо и икономическо влияние. Само в Истанбул и Анкара живеят общо 20 милиона души или почти една четвърт от турското население. Истанбул създава цели 31,2% от БВП на страната. А Анкара - 9%. Около 37 на сто от приходите на Турция от индустриалния сектор идват от тези два града. Това кара мнозина да си припомнят следните думи: "Пътят към властта преминава през кметството!". Самият Ердоган започва своята политическа кариера като кмет на Истанбул - през 1994-1998 година.

Неговата ПСР печели всичките избори (общо 13), проведени след парламентарния вот през 2002 година. На местния вот обаче успехът на партията винаги е бил по-малък, отколкото на другите избори. Затова опозицията съзира своя шанс именно тук - на местните избори.

Иде ли началото на края на ПСР?

Мнозина смятат, че ако партията на Ердоган загуби изборите в големите градове и преди всичко в Истанбул и Анкара, това ще бъде началото на края на ПСР. Партията на справедливостта и развитието се е прицелила най-вече в консервативните избиратели. И понякога залага дори на непонятни идеологически мотиви. Един кандидат от ПСР например обясни, че жените със забрадки няма да могат да се движат свободно по улиците, ако неговата партия загуби изборите. 

Президентът Ердоган обаче е наясно, че икономическата криза от изминалите месеци може да се отрази негативно на изборните резултатите на партията му. Затова той се отправя на лов за нови гласове - включително и сред избирателите на опозицията. Така например неотдавна той заяви, че всеки човек в Турция е свободен да казва и вярва, каквото пожелае. Пред светското население на градове като Измир и Истанбул пък представители на ПСР обявиха, че партията не проклина употребата на алкохол.

Светската Републиканска народна партия, която е най-голямата опозиционна партия, също трескаво се бори за гласове. И тя преследва тактика, подобна на тази на ПСР. Само че прави точно обратното: в консервативния град Коня тя издигна кандидатурата на единствената си забрадена политичка. 

Битката ще е много оспорвана

Йозер Сенчар е ръководител на социологическия институт Метропол. Той казва, че според последните проучвания, битката за гласове е много оспорвана. "Не бива да се подценява въздействието на икономическото развитие върху решенията на избирателите. Дори и десните избиратели са недоволни от положението в Турция", казва той. Това го знае и Ердоган. Затова продължава и т.нар. "Народен съюз" с ултранационалистическата Партия на националното действие.

И Републиканската народна партия създаде алианс. Тя и "Добрата партия" ще излязат с общи кандидати в много от големите градове. Прокюрдската Демократична партия на народите пък обяви, че няма да издига кандидати в някои големи градове. Много от нейните представители все още са в затвора.

На местните избори през 2014 година партията на Ердоган спечели 47,9 процента от гласовете в Истанбул, а Репбуликанската народна партия - 40 процента. Според проучване на института ORC, през януари двете партии са имали съответно 43,6% и 39,7% от гласовете. Според Кадир Аталай от социологическия институт PIAR, Републиканската народна партия има преднина в Истанбул. "Избирателите на ПСР са разочаровани от собствената си партия", казва той.

Фактори като слабата икономика, политическата нестабилност, провалът на демократичните механизми и ограничаването на свободата на мненията и политическите права могат да окажат влияние върху резултатите от изборите. Ако опозиционните партии действително спечелят изборите в Истанбул и Анкара, това ще даде силен тласък на опозиционните слоеве от населението. Става дума за половината турско общество.