Опасната критична зона на президента
29 юли 2012Един американски президент се бори със зъби и нокти за своето преизбиране. Три години след най-тежката след Втората световна война икономическа криза в страната Барак Обама се намира в капан: въпреки инжектираните милиарди и създадените милиони нови работни места от 3 години безработицата в САЩ не пада под 8 процента. Толкова много безработни в Америка не е имало от времето на Голямата депресия от преди 80 години.
Икономическият институт в Хамбург (HWWI) е изследвал какво влияние оказва състоянието на трудовия пазар върху резултатите от президентски избори. Изводите на учените са, че когато безработицата надвиши 7 процента, за управляващите става вече опасно. Управления в САЩ, при които тази критична граница е била прехвърлена, са губили избори на тази основа - при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Джордж Буш старши например. Роналд Рейгън обаче е бил преизбран, именно защото в последния момент успява да смъкне безработицата под критичната граница.
Икономиката е всичко
Нищо чудно, че републиканският кандидат за президент Мит Ромни атакува опонента си Барак Обама именно с темата за работните места. При това с обилна доза от прословутия американски патос: "В Америка се случват неща, които ми късат сърцето. Едно от тях е безработицата" - така сърцераздирателно започва предизборната програма на Мит Ромни, озаглавена "Вярвам в Америка. Планът на Ромни за заетост и растеж".
Но и опонентът му Барак Обама поставя икономическата проблематика в центъра на своята предизборна кампания. "В цялата страна срещам хора, които не могат да плащат сметките си, по-възрастни работници и служители, които се страхуват за пенсиите си, или пък млади хора, за които няма достатъчно работа", призна президентът Обама на една от предизборните си срещи.
"Пинокио" прави избори
Двамата кандидати за президентския пост имат и доста различни, дори противоположни виждания за това, от какво се нуждае Америка днес. Демократът Обама е за една силна грижовна държава, предлагаща справедливост за всички, която ще бърка в портфейлите на богатите, когато се налага, за да има повече за "малкия човек"; която ще поставя нови правила, когато играчите на финансовите пазари се самозабравят (както по време на финансовата криза от 2007/08 година); и която ще се погрижи САЩ, които са най-големият потребител на енергия в света, да се превърнат в пример за подражание в областта на "зелената енергия".
Неговият политически опонент Мит Ромни залага на икономическите рецепти от времето на президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш младши: по-малко държавна намеса в икономиката; по-малко държава въобще; затова пък повече простор за частната икономика. В програмата си Ромни се обявява открито за анулиране на част от мерките, предприети от правителството на Обама, включително реформите на Уолстрийт и увеличаването на данъците на богатите американци. Затова пък Ромни предвижда драстично намаляване на данъците на фирмите.
Какво очаква американците след изборите тази есен, засега е трудно да се каже. И двамата претенденти за президентския пост не казват как ще бъде намален огромният вътрешен дълг, без да бъдат драстачно съкратени разходите или пък с предвижданите данъчни облекчения. На този фон вестник "Вашингтон пост" си позволи сравнението с Пинокио, чийто нос расте при всяка следваща изречена от него лъжа.
АГ, ДПА, АП, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева