Осем арабски принцеси на съд в Белгия

Обикновено когато е била в Брюксел, принцеса Шейха Хамда ал Нахайан отсядала в луксозния хотел "Конрад": заедно със седемте си дъщери там тя наема цял етаж от хотела. Така станало и през 2008 година. Осемте жени били довели и обслужващ персонал - 20 прислужници, които трябвало да се грижат за перфектния престой на господарките си. Прислужниците обаче били задължени да работят по 24 часа на ден - без достатъчно храна, без място за спане, без разрешително за престой и работа.

Ал Нахайан е една от най-влиятелните фамилии в Обединените арабски емирства (OАЕ). Наскоро тя закупи футболния клуб "Манчестър Сити". Сега обаче осемте принцеси са изправени на подсъдимата скамейка. Обвинението гласи: търговия с хора и нарушаване на трудовото право.

"Прислужниците са работили денонощно без заплащане. Били са принудени да спят на пода пред спалните помещения на принцесите и са били обиждани непрекъснато", казват от белгийската правозащитна организация "Myria", която, впрочем, също е ищец в процеса.  

Да не повярва човек!

Белгийските власти научили за цялата история след като една от прислужниците успяла да избяга от хотела и да разкаже всичко на полицията. Силите за сигурност се запознали със ситуацията и установили, че принцесите са се отнасяли нечовешки към своя обслужващ персонал. Те започнали обхватно разследване и в крайна сметка случаят стигнал до съда. Принцесите обаче трябва да отговарят за действията си чак сега - осем години по-късно. Близък до разследването източник казва, че това забавяне е свързано с "процесуалноправни проблеми". Белгийските медии пишат, че адвокатът на кралската фамилия многократно заявявал, че обискът, извършен от полицията, бил незаконен. Вероятно това е и причината за тази дългогодишна съдебна одисея.

Към това се прибавя и фактът, че години наред случаят не става достояние на широката общественост. "Въобще не мога да повярвам, че медиите са публикували толкова оскъдни информации", казва Николас МакГийън от "Хюман Райтс Уоч". От години той проучва страните от Персийския залив. И това не е единственият случай на вкарани в Европа прислужници от Персийския залив, които не са разполагали с разрешително за работа и са били малтретирани. Европейският съд за човешките права разгледа подобен случай през януари. Семейство от Дубай пристигнало във Виена и взело със себе си своите три филипински прислужници. Трите момичета били принудени да се грижат денонощно за децата на богатото семейство и да вършат допълнително и домакинската работа. Богаташите от Дубай така крещели на момичетата и при най-малката грешка, че филипинките се страхували от физическо насилие. Те също успели да избягат и завели дело срещу работодателите си. С помощта на една австрийска правозащитна организация делото стигнало до съда в Страсбург. А заключението на съдиите гласи, че "дело срещу семейство от ОАЕ няма никакви реални шансове за успех", защото между Австрия и ОАЕ няма споразумение за правна помощ. Освен това отговорните лица били напуснали страната отдавна.

Бягство от бедността

От години насам правозащитниците говорят за случаи на "модерно робство" в страните от Персийския залив. При това всички случаи си приличат. Мъже и жени се обръщат към трудови посредници в родните си страни като Бангладеш, Индия, Шри Ланка или Пакистан. Посредниците обещават да ги измъкнат от бедността. Обещават им по-добър живот, по-високо заплащане, идеални условия за труд и медицинско обслужване. Пристигайки в Саудитска Арабия, Бахрейн или в Дубай, те се сблъскват със суровата действителност. Често са принудени да работят денонощно и да чакат с месеци някакво възнаграждение. Много често стават жертва и на сексуални издевателства. В повечето случаи домашните прислужници не могат да се съпротивляват. Защото в страните от Персийския залив съществува т.нар спонсорна система ("кафала"), при която работодателите са "гаранти" за своите служители: който си потърси ново работно място без разрешението на "гаранта", рискува да бъде глобен и екстрадиран.

Все по-често тези нарушения на човешките права се усещат и в Европа. Много арабски шейхове прекарват ваканциите си в Германия, Австрия или Белгия, или пък търсят добро медицинско обслужване. Т.нар. медицински туризъм е широко разпространен сред хората от Персийския залив. Вероятно начинът, по който третират своите прислужници е допустим в родните им държави, но той нарушава националното право в европейските страни. Такъв е и случаят с осемте арабски принцеси. Както споделят от правозащитната организация "Myria", обвиняемите жени се оправдават постоянно с факта, че подобни трудови условия са нещо нормално в родината им. Другото обвинение гласи, че арабските принцеси са вкарали нелегално своите прислужници в Белгия, тъй като те са работили няколко месеца без съответното разрешение от белгийските власти. Организация "Myria" нарича това "търговия с хора".

Дали нещо ще се промени?

Сега белгийският съд има шанса да даде пример за прекратяване на тази практика. "Ако съдът реши, че има достатъчно доказателства, че е извършена търговия с хора, може да накаже обвиняемите със затвор или поне да присъди обезщетение за жертвите. Проблемът е в това, че са минали много години. И дори обвиняемите да бъдат осъдени, наказанията ще бъдат минимални", казват от "Myria". Белгийският адвокат Патрик Вегман посочва, че съществува и още един проблем: "Дори да се стигне до лишаване от свобода, едва ли ОАЕ ще предаде осъдените лица на белгийските власти." Затова и присъдата по всяка вероятност няма да може да бъде изпълнена.

Николас МакГийън от "Хюман Райтс Уоч" все пак таи определени надежди. "Процесът може да има голямо значение, защото се води срещу една от най-богатите фамилии в света, която е обвинена в търговия с хора и заробване. Може пък и нещо да се промени. Най-малкото поцесът може да обърне внимание върху нередностите в страните от Персийския залив", казва той.