Осем причини за ниските цени на петрола

През 80-те и 90-те години на миналия век беше нещо нормално барел суров петрол да струва около 20 долара. През 1999 година един барел суров петрол струваше даже по-малко от 10 долара. Дали скоро ще станем свидетели на подобно ниски цени? Никой не може да каже още колко дълго ще падат цените на петрола, но отсега са ясно забележими основните фактори, които натискат цените надолу:

1. Възходът на производството в САЩ

Между 2012 и 2015 година САЩ увеличиха добива си на петрол от 10 на 14 милиона барела дневно и се наредиха сред най-големите производитeли в света, изпреварвайки страни като Русия и Саудитска Арабия. По този начин пазарът беше залят с огромни количества суров петрол. Увеличаването на добива в САЩ се дължи главно на новата технология на фракинг. Тази технология е скъпа, но инвестициите бяха рентабилни благодарение на високите цени на петрола през последните години. САЩ междувременно са до голяма степен независими от чужд внос. И дори през следващите години някои американски производители да отпаднат от пазара, тъй като ниските цени на петрола оскъпяват производството, световният пазар междувременно е коренно различен.

2. Ирак добива повече петрол

Почти никой не обърна внимание на факта, че през миналата година Ирак беше страната с втори по-големина прираст в добива на петрол. Въпреки войната с т.нар.„Ислямска държава” /ИД/, Ирак увеличи добива си от 3,3 милиона барела дневно през 2014 година до 4,3 милиона в края на 2015 година. Междувременно страната добива повече петрол, отколкото преди началото на войната през 2003 година. Добивът е концентриран предимно в сравнително по-спокойните автономни кюрдски региони в северната част на Ирак.

3. Завръщането на Иран

След ядреното споразумение с Иран Западът отмени голяма част от международните санкции срещу Техеран. По този начин страната получи облекчен достъп до международните пазари на суров петрол и може да добива значително по-големи количества. По данни на ОПЕК, Иран сега произвежда около 3 милиона барела суров петрол дневно. Международната енергийна агенция /IEA/ предполага, че Иран ще увеличи добива си с още 330 000 барела до края на годината. Тези допълнителни количества също ще окажат влияние върху цените на световните пазари.

4. Саудитска Арабия иска да запази квотата си

През последните десетилетия Саудитска Арабия играеше решаваща роля при определянето на цените на петрола. Саудитското кралство разполага с огромни и все още неизчерпани запаси, а голяма част от петролните кладенци не работят с пълна мощност. По този начин страната може за относително кратко време и с относително ниски разходи да променя количествата на добивания петрол, с което да снижава или увеличава цената му на международния пазар.

Кралството обаче продължава да поддържа високия си добив, защото през 2015 година отбеляза рекорден бюджетен дефицит от 89, 2 милиарда евро. Освен това Саудитска Арабия иска да запази ключовата си позиция на международните пазари и да ограничи влиянието на вечния си враг Иран.

5. Петрол от Бразилия

Бразилия също увеличи добива си през последните години. От 2013 до 2015 година страната е увеличила количествата от 2,6 на 3 милиона барела дневно. По данни на ОПЕК, само през 2015 г. Бразилия е въвела в експлоатация 72 нови петролни кладенеца. Бразилия е водеща и в технологията за дълбочинен добив на петрол. В акваторията на Бразилия бяха открити големи залежи петрол на дълбочина от четири до осем километра под морското дъно. Изгледите за трайно "бразилско петролно чудо" обаче не са розови. Дълбочинният добив на петрол изисква много големи инвестиции, които няма да са рентабилни при сегашните ниски цени на суровината. Освен това полудържавният петролен концерн "Петробраз" се забърка в редица корупционни скандали и беше принуден да ореже значително инвестиционните си планове.

6. Страхът от криза в Китай

Китай отбелязва годишен прираст от над 6%, но въпреки това се говори за криза в страната. А и много инвеститори се опасяват, че зад официалните цифри се крие една доста по-мрачна картина. Крахът на борсите в Китай в началото на годината беше възприет по света като предупредителен сигнал, че китайското икономическо чудо скоро може приключи. Тези изгледи внесоха голямо напрежение на международните петролни пазари. През изминалите десет години потреблението на петрол в Китай нарасна от 7 на 11 милиона барела на ден. При това положение не е чудно, че всеки нов сигнал за криза в Китай оказва влияние върху цената на петрола.

7. Меката зима в северното полукълбо

2015 година беше най-топлата година от началото на редовните температурни измервания през 19-век. Зимата в северното полукълбо беше толкова мека, че търсенето на суров петрол в САЩ, Европа и Япония намаля значително. Това развитие също допринесе за падането на цените на петрола.

8. Картелът на ОПЕК вече не функционира

13-те държави от ОПЕК /Организацията на страните износителки на петрол/ произвеждат общо 32,3 милиона барела суров петрол дневно. По този начин те контролират около една трета от световния добив. На практика Организацията лесно може намали производството, за да поддържа висока цената на петрола. Това всъщност би могло да се очаква от един класически картел като ОПЕК, създаден именно за да поддържа цените на суровината високи в интерес на страните-производителки и за сметка на страните- вносителки. И до днес обаче ОПЕК не "затваря" кранчето. Практически всички страни-членки поддържат досегашното ниво или дори са го увеличили. Очевидно ОПЕК не е в състояние да спре падането на цената на петрола.

Исторически промени

"Както и да се развиват цените на петрола в бъдеще, пазарите вече няма да бъдат същите", отбелязаха експерти на Международната енергийна агенция /IEA/ през януари 2016. Това е лоша новина за икономиките на страни като Венецуела, Нигерия или Ангола, които са изцяло зависими от добива на петрол. Те ще трябва да променят нещо, ако искат да предотвратят стопанския си колапс. Защото факторите, които доведоха до падането на цената на петрола през последните месеци, не са временни.