От „добрите” ли е Станишев

За пореден път той разви и тезата, според която Сергей Станишев е доброто момче в разбойническото управление, а всички останали и най-вече Първанов му пречат да си върши работата. Нещо повече – опитват се да го унищожат, защото той се явява последния защитник на европейската и прозападна ориентация на България. Засега добрият Станишев успявал да отстои някои победи, като отстраняването на Овчаров и Петков, както и създаването на ДАНС. В известна степен това звучи приемливо, защото е удобно за вярване, а при липсата на реална опозиция направо е необходимо да има поне едно добро нещо в политическия живот, за което да се захванеш.

Станишев донякъде става за такава употреба тъй като изглежда възпитан, образован и некрадлив. Действията му обаче все повече

опровергават споменатата приказка за доброто младо момче и злите му регенти.

Промените в правителството бяха последното доказателство, че Станишев не само че не е от добрите и не е просто немощен, а си е активен съучастник в безобразията на управлението. Министерствата, донесли най-много проблеми на България с ЕС и допуснали едни от най-грамадните злоупотреби, бяха недокоснати. Нищо не можеше да попречи на премиера да отстрани министрите Гагаузов и Орешарски заради аферите във фонд “Републиканска пътна мрежа”. И двамата активно прикриваха злоупотреби за над 100 милиона лева, проверка на Сметната палата доказа това, но техният началник не предприе нищо. С което всъщност сподели и тяхната отговорност. И ако някой по-наивен би помислил, че Гагаузов има зад гърба си силно партийно лоби и не може да бъде освободен от поста си, то за Орешарски няма как да се измисли оправдание. Няма по-лесен от него за отстраняване, а и така наречения “ляв завой” би получил по-голямо потвърждение пред привържениците на БСП.

На Станишев силите не стигнаха дори за това елементарно действие.

Той пряко се солидаризира с кражбите в споменатия фонд, а в последните дни застана плътно и зад скандалните заменки с гори, чрез които БСП се опита да си осигури медиен и финансов комфорт за следващите избори. Оказа се, че “намазалите” от тези заменки са едри бизнесмени и мощни собственици на медии.

Само тези два примера са достатъчни, за да опровергаят тезата за “доброто момче”, което впрочем е на 42 и думата “момче” не би трябвало да се употребява. Станишев обаче има инфантилно излъчване и слаб характер. Това е причината, дори и три години, след като е на най-силния пост в държавата, никой да не го взема на сериозно. Ако беше обратното, нищо не можеше да му попречи да упражнява активно политическото влияние, осигурено от законовите му правомощия. Тогава Георги Първанов, който все пак излъчва политическа посредственост, не би бил ключовата фигура в легитимната власт.

Слабостта на Сергей Станишев го направи силен, а не неговите качества.

По същия начин Първанов спечели два последователни президентски избора не защото се представи убедително, а защото конкурентите му подариха победата. В това отношение най-големият политически грях на Станишев е, че с бездействието и нерешителността си, овласти Първанов и по този начин лиши държавата от легитимно и ефективно управление. Колкото и големи да са различните интереси и апетити, те не биха могли да бъдат по-силни от волята на един държавник, а Станишев е много, много далеч от съдържанието на тази дума.