От затвора - направо в кризата

Доскоро те получаваха до 930 евро финансова помощ от испанските власти. Заради тежката криза обаче помощите бяха предсрочно прекратени. Сега те се чувстват излъгани - кубинските опозиционери, намерили нов дом в Испания, се чудят как да оцелеят.

Те пристигнаха в Испания със сълзи на радост и облекчение по лицата. През лятото на 2010 година на испанска земя стъпиха 115 кубински опозиционери заедно със семействата си - общо 800 души. Заслугата за освобождаването им бе на социалистическото правителството на премиера Сапатеро. С подкрепата на католическата църква той беше успял да издейства пред Раул Кастро пускането на политическите затворници на свобода.

Жест на щедрост

"Благодарни сме на испанците, че ни приютяват, те са щедър народ”, каза при пристигането си журналистът и писател Хулио Сезар Галвес. Дълги години той е бил директор на кубинското радио "Прогрес”. Заради критични изказвания по адрес на правителството обаче прекарва последните седем години от живота си в Куба в една влажна и студена килия, без светлина, ток и прозорец.

Ентусиазмът на новопристигналите в Испания полит-затворници бе неописуем. Много от тях са имали присъди за по 20 години затвор. "Ще продължаваме да се борим за отварянето на Куба и за демократични промени”, повтаряше навремето Галвес. Сред повечето кубински опозиционери, дошли на Иберийския полуостров, оптимизмът междувременно се е изпарил.

Причините за това са очевидни: в родината им ситуацията не се подобрява, а в Испания те изведнъж се оказаха принудени да се борят за оцеляването си. Новото консервативно правителство на Мариано Рахой, което трескаво търси изход от икономическата криза, неочаквано прекрати финансовите помощи за кубинските бежанци. Споразумението със социалистическото правителство предвиждаше те да получават до юли 2012 година до 933 евро месечно. Само че испанската държава вече не е в състояние да спазва задълженията си към кубинците и прекрати плащанията.

Без помощ, без работа, без надежда

Проблемът е, че повечето кубинци не са успели да си намерят работа, а с оглед на високата безработица в страната малко вероятно е това да се случи точно сега. "Чувстваме се измамени и изоставени”, казва Орландо Алварес, председател на Кубинския съюз на политическите затворници: "Доста тежко е да лежиш първо в затвора, а след това да дойдеш тук и да се видиш принуден да просиш на улицата”, допълва той. Съпругата му Йоланда отсича: "Ако знаехме, че ще ни се случи нещо подобно, щяхме да си останем в Куба.”

Един от участниците в протест пред външното министерство в Мадрид допълва: "Правителството би трябвало да ни помогне да заминем за Щатите или пък за някоя европейска страна. Не сме молили да идваме точно в Испания, затова не бива да ни оставят в това положение.”

67-годишният кубински поет и опозиционер Рикардо Гонзалес Алфонсо не одобрява протестната акция на по-младите си сънародници: "Испанците не са виновни, че страната им се оказа в най-тежката икономическа криза досега. Може би просто пристигнахме в неподходящ момент. Но и най-голямата финансова катастрофа в Испания все пак е за предпочитане пред ситуацията в Куба”, казва Алфонсо.

АГ, ДПА, ЕП, ВО, М. Илчева; Редактор: Б. Узунова