Новото Приднестровие

През 1992 година след кратка, но кръвопролитна война, рускоезичният анклав на левия бряг на Днестър се отдели от Молдова. Самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република съществува вече три десетилетия и руските вестници отдавна не се интересуват от нея. Но напоследък думата "Приднестровие" се завърна в емисиите на руските медии, но всъщност с нея се има предвид нещо съвсем различно от самото Приднестровие - в Русия говорят за Приднестровието най-вече като за вероятен бъдещ модел за двете самопровъзгласили се републики в Източна Украйна. Думата "Новорусия" вече не е на мода. Един от отдавна напусналите региона московски организатори на "народните републики", Александър Бородай, откровено заяви в навечерието на Нова година, че проектът Новорусия не е сработил.

Отдавна вече никой не говори за присъединяване на региона към Русия, както това стана с Крим. В най-добрия случай, сепаратистите от Донецк и Луганск могат да разчитат на съдбата на Приднестровието. И днес, толкова години след победата на сепаратистите в Молдова, има повод за сериозен анализ на този спорен, но обективно съществуващ модел на държавност. Външната изолация създава определени възможности за икономиката, предимно за сенчестия бизнес. В Приднестровието управлява твърд и във всеки случай недемократичен режим, чиято лоялност към Москва е единствената гаранция за независимост и сигурност. На битово ниво господстват закостенелите съветски порядки и навици. Хората нямат никаква представа за бъдещето, като е напълно възможно те изобщо да нямат никакво бъдеще.

Новорусия съществува само за Кремъл

Сепаратистките републики в Донецк и Луганск напълно съответстват на горното описание. Миналата пролет все още теоретически можеше да се каже, че смяната на властта в Киев ще доведе до вътрешноукраински противоречия в източните региони на страната - както на ниво местни елити, които искаха да сключат сделка с новата власт, така и на равнището на обикновените жители, много от които вземаха насериозно аргументите на руската пропаганда за дошлите на власт "бандеровци", "Десен сектор" и заплахата от тотална украинизация на източните райони.

След трансформацията на "Новорусия" в "Приднестровие" става все по-трудно да се говори за ценности и идеали, за които умират "донбаските опълченци". И още по-малко за това, че те са пълноценни участници във войната - след като през август и септември в Русия бяха погребани редови руски войници, загинали в Източна Украйна. "Руската пролет" се развихри в два контролирани от Русия анклава. Един от идеолозите на "Новорусия", Александр Чаленко, формулира това по следния начин: "Кремъл освобождаваше и освобождава моята родина. Кремъл воюваше и воюва за нея. Ако Новорусия все още съществува, то това е благодарение на Кремъл". Тоест, това няма нищо общо с волята на местните жители.

Как ще изглеждат Луганск и Донецк след 20 години, ако сепаратистите там са задържат на власт? Добре дошли в Тираспол! Между другото, една от ключовите фигури при провъзгласяването на Приднестровската молдовска република, Владимир Антюфеев, успя да поработи и в Донецк като вицепремиер. Счита се, че той е бил във функцията на московски емисар, отговарящ за прочистването на структурите на "народната република" от кадрите, които не подкрепят Москва.

От логиката на войната, към логиката на репресиите

Сваляне от власт и заточение в Русия - така протече чистката в сепаратистките правителства само преди половин година. Сега това се възприема като изключителен хуманизъм. Непосредствено след Нова години, луганските власти съобщиха за убийството на Александър Беднов, един от водещите полеви командири. Автомобилът му бил обстрелван с автомати, гранатомет и огнепръскачка. Първоначално беше съобщено, че Беднов е бил убит от украинските сили. След това обаче луганската прокуратура излезе с прессъобщение, от което става ясно, че Беднов се е превърнал във враг на републиката, бил е обвинен в измяна и елиминиран от специалните части на републиката след оказана съпротива.

Поддръжниците на Беднов твърдят, че става дума за политически мотивирано убийство, поръчано от премиера на т.нар. Луганска народна република Игор Плотницки, който по този начин се отървавал от нелоялните му полеви командири. Тази версия изглежда по-достоверна. Още повече, че в момента в региона вече няма активни бойни действия и сепаратистките лидери могат да се заемат с въдворяването на ред в собствените си редици по свое собствено усмотрение.

Политическата култура на днешните Донецка и Луганска народни републики се е формирала от войната, а войната винаги обезценява човешкия живот. И логиката на войната в такива ситуации неизбежно се превръща в логика на репресиите. Терминът "Новорусия" е препратка към романтичните времена на Руската империя от 18-и и 19-и век. На практика обаче се оказва, че в Източна Украйна се възпроизвежда съветската история от 30-те години, когато вчерашните герои за часове могат да се превърнат в предатели и дори покойници. Вместо "руска пролет" имаме показен урок по болшевишки терор.

* Олег Кашин е независим журналист. Работил е за списанията "Русская жизнь" и "Эксперт", както и за вестниците "Коммерсант" и "Известия". Бил е член на Координационния съвет на руската опозиция.