Отвратителната българска шуробаджанащина
6 юни 2011
Коментар на Ясен Бояджиев:
С този избор, за който вътрешният министър изобщо не бил „спомогнал с нещо”, неговата партия, по думите му, премахвала "политическите ангажименти в последните 20 години на някои представители от съдебната система". Министърът е прав - със сигурност отделни „представители от съдебната система” 20 години са се ръководили не толкова от правото, колкото от политически и други „ангажименти”.
Същото обаче за пореден път прави и т. нар. правителство на съдебната система, поставяйки начело на най-важния наказателен съд в държавата близката семейна приятелка на министъра. И това не е просто поредното от многото безпринципни назначения, за което всички отдавна знаеха. Защото въпреки младостта си приятелката е вече два пъти главна героиня в представленията на Висшия съдебен съвет, което я превръща в нещо като символ на неговата скандална кадрова дейност.
Конкурс ли?
През май 2006 година по настояване на Европейския съюз с новия Закон за съдебната власт конкурсите станаха задължителни. Пет дни след влизането на закона в сила, въпреки драматичната несигурност около българското членство в съюза, на едно единствено заседание Висшият съдебен съвет назначи 85 магистрати без никакъв конкурс, което предизвика грандиозен скандал. Сред назначените бе и приятелката на министъра.
Случаят й обаче се открояваше сред останалите, тъй като специално за заетото впоследствие от нея място ден по-рано група млади съдии поискаха официално от съвета да спази закона и да обяви конкурс. Което той естествено не направи. Назначението си тогава тя вероятно не дължи на семейния си приятел, който по онова време бе опозиционен деец, а на предложилия кандидатурата й тогавашен председател на съда, прочут именно с политическата си обвързаност. При това с една от партиите в омразната на днешния вътрешен министър „тройна коалиция”.
Без опит, качества и идеи
Оттогава, макар и с променен състав, Висшият съдебен съвет се „прослави” с поредица скандални назначения. Председателското място за приятелката на министъра например се освободи, след като нейният предшественик бе избран за председател на Върховния административен съд – без никакъв опит в административното право, без алтернативни кандидатури, без нито един мотив, но пък с доказани заслуги пред вътрешния министър.
Последното назначение е нов, още по-висок връх в тази фарсова поредица. Кандидатката, номинирана от няколко души, които практически не я познават, бе избрана с още по-малко опит, с недоказани и по-скоро съмнителни професионални качества и със смехотворни „идеи” за бъдещето. При това очевидно превъзхождана от конкурентите си и по трите показателя. С което избиращите доказаха, че тези показатели за тях нямат никакво значение.
Безсрамно, отвратително и опасно
„Не считам, че личният ми живот по някакъв начин трябва да бъде повлияван от професионалния”, казва по повод приятелството си с министъра тя, допускайки явно обратното - професионалният й живот да бъде повлияван от личния. „Не виждам нищо лошо в това”, казва по същия повод министърът без никакво притеснение.
Безсрамното възприемане на шуробаджанащината като нещо съвсем нормално я прави още по-отвратителна. Но понеже в случая не става дума просто за уреждане на близък човек на хубава служба, тя е и далеч по-опасна. Така съдебната система няма да стане „по-добра, по-ефективна и по-обективна в правораздаването”, а още по-демотивирана, обезверена и зависима не толкова от правото, колкото от други „ангажименти”.
Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев