Отговорност и партньорство

Споровете около строежа на втората атомна електроцентрала край Белене продължават да изнервят българското общество. И което е по-лошо – да го разделят допълнително.

В края на 2008 година управляващата тогава тристранна коалиция чрез своето министерство на икономиката и енергетиката избра германския енергиен концерн ЕрВеЕ за стратегически инвеститор на бъдещата АЕЦ „Белене”. След избора компанията сключи акционерно споразумение за придобиване на 49 на сто от проекта за втората атомна електроцентрала, но поради очертаващите се още тогава неясноти около финансирането основният инженерен договор между ЕрВеЕ , мажоритарния собственик на държавния дял НЕК и руския изпълнител на проектирането и строежа на двата 1000-ватови реактора „Атомстройекспорт” не беше подписан.

Силно "избухлив" проект

Със засилването на глобалната икономическа криза и навлизането на европейските икономики в рецесия сред ръководството на втората по големина в Германия енергийна компания възникнаха сериозни спорове за целесъобразността на строежа в Белене. „Да строиш атомна централа в корумпирана страна като България, при това в земетръсна зона, е силно „избухлив” проект”, твърдяха членове от управителния съвет на концерна, но неговият председател д-р Юрген Гросман успя да се пребори за запазване участието в българския проект, който по думите на германски експерти е бил „отлично подготвен”.

След европейските и парламентарни избори в България, които ЕрВеЕ търпеливо изчака, изскочиха нови проблеми. Стреснато от ударите на икономическата криза и от мрачното стопанско наследство на своите предшественици сегашното правителство още в началото на своя мандат спонтанно обяви, че ще преразгледа и евентуално спре големите енергийни проекти на страната, с което шокира солидните инвеститори. След време премиерът Бойко Борисов и неговите експерти възприеха по-разумен подход. Решено беше да бъде уточнена схемата за структуриране и финансиране на бъдещата централа, като най-вероятно държавата ще продаде по-голямата част от своя контролен 51-процентен дял.

Продажба - но на кого?

Дали това ще бъде проявяващата огромен апетит към централата в Белене руска страна или друг инвеститор не е ясно, но във всички случаи този ход, ако не усложни, то със сигурност ще забави допълнително вземането на крайното решение. Дори повече, според данни в българския печат, планът на руснаците бил да придобият контрол върху бъдещата атомна централа като изкупят половината дял и на ЕрВеЕ , която търсела партньор за поделяне на риска по финансирането на проекта.

И все пак засега германският енергиен концерн остава в България. Поради „чувство за отговорност”, както обяви почти емоционално премиерът Борисов, макар че емоциите в бизнеса са противопоказни. Ако българската страна успее действително до края на октомври да изясни намеренията си, свързани с проекта Белене, това би било също проява на отговорност, макар и закъсняла. Все пак по-добре късно, отколкото никога, нали?