Откъде се взе ракетата на Пхенян?

Виталий Шушчевски бързо ви прекъсва, когато го запитате за обвиненията срещу неговия бивш работодател. "Това са лъжи!"- казва бившият заместник-директор в производствения отдел за ракетни двигатели в "ЮЖМАШ" от украинския град Днипро. Вестник "Ню Йорк Таймс" писа, че "ЮЖМАШ" бил в окаяно финансово състояние. Затова престъпници и бивши служители са внесли контрабандно в Северна Корея стари съветски ракетни двигатели или части за тях. "Ню Йорк таймс" се позовава на проучване на ракетния експерт Майкъл Елемън от Международния институт за стратегически проучвания в Лондон и на оценки на американските тайни служби. Вестникът не дава доказателства, а изказва само предположения.

Технологичен напредък с чужда помощ?

Майкъл Елеман е анализирал снимки на новите севернокорейски ракети със среден радиус на действие и на междуконтиненталните ракети тип Хвасон 12 и 14, които имат потенциал да достигнат до западното американско крайбрежие. Той стига да извода, че изненадващо бързият технологичен напредък през последните две години е бил възможен само с доставки от чужбина и по-точно от бившия Съветски съюз. Германският ракетен експерт Роберт Шмукер от техническия университет в Мюнхен споделя тази оценка, но се въздържа от преки обвинения.

Използваният в новите ракети Хвасон еднокамерен двигател напомня на експертите за съветския модел RD 250, който е бил двукамерен и е разработен през 1960-те години. Трудно може да се каже дали в "ЮЖМАШ" са се произвеждали двигатели RD 250. Виталий Шушчевский казва, че Украйна е получавала тези двигатели от Русия, където те се произвеждали "в малки количества". Майкъл Елеман обаче твърди в проучването си, че и в Украйна са се произвеждали подобни двигатели. Той пише, че както в Русия, така и в Украйна са останали "стотици, ако не и повече" двигатели от типа RD 250. Възможно било и Москва да е доставяла такива двигатели на Пхенян. "Ние никога не сме произвеждали такива двигатели, каквито показва вестник "Ню Йорк Таймс"", казва Шушчевсий, който е работил близо 50 години в завода "ЮЖМАШ". Пенсионираният инженер потвърждава, че след прекратяване на сътрудничеството с Москва, предизвикано от анексията на Крим, заводът в Днипро "на практика е мъртъв". Официален Киев и заводът "ЮЖМАШ" категорично опорвергават информацията на "Ню Йорк таймс". Майкъл Елеман обаче предполага, че правителството в Киев не е знаело нищо за евентуалната конрабанда.

Сенките от миналото

За първи път бившият производител на съветски междуконтинентални ракети тип SS-18 е заподозрян, че нарушава санкциите на ООН и други международни споразумения. Пхенян обаче от години проявява интерес към украинското ноу-хау. През 2012 година бяха осъдени двама севернокорейци, които са шпионирали в завода "ЮЖМАШ".  През 2002 година се появиха информации в пресата, че Украйна е искала да достави модерни радарни инсталации на Ирак. Киев отрече това. В Ирак така и не бяха открити никакви радарни инсталации. Има обаче и случаи на доказана контрабанда на оръжия.

През 2005 година тогавашният главен прокурор заяви в интервю, че група украинци и руснаци са продали нелегално в Китай и Иран общо 18 крилати ракети тип AS-15. Бившият ръководител на украинската космическа агенция Олег Уруский смята, че е малко вероятно в този случай да става дума за контрабанда. Държавата разполага с многостепенен контролен механизъм, споделя той. Той обаче не изключва и тази възможност. "Престъпления са възможни във всяка сфера", казва Уруский.

Наблюдателите в Киев предполагат, че статията в "Ню Йорк таймс" вероятно е част от целенасочена кампания на Русия. Центърът за военни проучвания пише в анализ от вторник, че публикацията на "Ню Йорк таймс" "носи белезите на информационна атака срещу Украйна". Целта била да се отклони вниманието от евентуални "собствени доставки на ракетна технология за Северна Корея" и да бъде дискредитирана Украйна най-вече в очите на САЩ. "Русия има обща граница със Северна Корея и може да доставя всичко, включително и цели ракетни двигатели", казва заместник-директорът на изследователския център Михайло Самус. А Украйна би имала логистични проблеми, допълва той.  Роберт Шмукер казва, че не става дума само за ракетни двигатели, а за нещо повече. "Как стоят нещата при ракетите? Само информациите не са от голяма полза. Необходими са производствени мощности, техническо оборудване и преди всичко осигуряване на високо качество. Тоест Украйна би трябвало да достави много повече неща, а не само няколко ракетни двигатели", казва експертът.