Откъде се взе тази омраза?

Марио Гьотце е най-пресният пример. През идния сезон 20-годишният футболист ще премине в друг клубен отбор - нищо повече. Новината едва беше огласена и ето че заваляха безчет атаки: във Фейсбук футболистът беше засипан с толкова много клевети и закани, че профилът му трябваше да бъде блокиран.

Незабавно се появиха хейтърски групи с толкова красноречиви имена, че дори само те биха били достатъчни, за да се превърнат в обект на разследване от страна на правосъдието. По-малкият брат на Гьотце пък бил освободен от училище заради злостни нападки от страна на съучениците му, а родната къща на футболиста осъмнала цялата с нецензурни надписи.

Не за първи път футболните запалянковци изразяват яростта и отчаянието си по подобен начин. Преди Марио Гьотце обект на подобен мобинг стана футболистът от "Кьолн" Кевин Пецони. Фенове дори го дебнеха край къщата му, за да го тормозят с подигравки и заплахи. Малко по-късно ръководството на "Кьолн" анулира договора с Пецони. А преди няколко седмици бившият вратар на националния отбор Тимо Хилдебранд огласи послания, които са били поствани на неговия личен профил във Фейсбук. Едното от тях гласи: "Мръсен помияр, 'що не се гръмнеш!"

Поводите за подобни изблици на омраза са разнообразни: когато един футболист смени клубния си отбор; когато отправя критики към треньора; или пък когато феновете са на мнение, че въпросният играч не се изявява достатъчно добре на терена.

Агресия без граници

Едно от обясненията за тази агресия звучи банално, защото е от технически характер. Откакто съществуват дигиталните социални мрежи, е твърде лесно да се постигне публичност без ограничения. В социалните мрежи и интернет-форумите всеки може да пише каквото си пожелае - от любовни обяснения до хейтърски текстове.

Същото наблюдавахме и по време на обществените скандали, предшествали оставките на бившия министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг и на федералния президент Кристиян Вулф. Но възмущението и емоциите изригват особено силно, когато са адресирани към футболисти. Защото в една футболна нация като Германия футболистът не е просто състезател на терена, а нещо като символ.

Президентът на "Байерн" Ули Хьонес и играчът Марио Гьотце наелектризираха публиката, защото техните "грешки" са лесно разбираеми за всички - единият укрива данъци, а другият се продава на чужд отбор. Другояче изглеждат нещата, когато става дума за политика - за мнозина тя се е превърнала в нещо неразбираемо и непроницаемо. Затова докато Европа спори как да спасява еврозоната или закъсалите банки, хората предпочитат да гледат футбол, вместо да ходят на избори и да дават гласа си в полза на едно или друго решение.

37 милиона - много или малко?

Който е чел злостните коментари във връзка с аферата "Хьонес" или "измяната" на Марио Гьотце, рано или късно неизбежно ще се сети за фразата "Хляб и зрелища". Общественият спектакъл около професионалните футболисти твърде много прилича на едновремешните борби на гладиаторите в Древен Рим. Едно нещо обаче днес е по-различно. Докато едно време пищните зрелища са имали за цел да отвличат вниманието на народа от евентуални идеи за бунт, днес народът отвлича самия себе си, избирайки футболното зрелище за отдушник на натрупали се другаде омраза и отчаяние.

Във футбола, за разлика от актуалната политика, нещата са по-лесни за разбиране. Едва ли обикновеният човек е в състояние да прецени дали е редно да се дават милиарди за спасяването на една държава или банка. Даването на 37 милиона евро като трансферна сума за един 20-годишен футболист обаче единодушно се възприема като неприемливо. Това е знак, че играта вече се е превърнала в бизнес. С 37-те милиона за Гьотце биха могли да бъдат решени много от проблемите на град като Берлин например, където не достигат места в детските градини. И който си даде сметка за това, неминуемо избухва гневно.

С оглед на световната футболна мания философът Гунтер Гебауер дори предлага да се откажем от брутния вътрешен продукт като мерило за състоянието на икономиката. Всяка проста футболна таблица е по-подходящ индикатор, пише ученият. Това може и да звучи като ирония, но пък твърде добре отговаря на представите на мнозина, коментира по този повод вестник "Ди Цайт".

АГ, ДЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова