Отношенията на Германия с Либия - политика на реалностите

Ако отговарящият за сигурността на една държава следва курс на сътрудничество само с добрите на този свят, много скоро би се почувствал твърде изоставен. Съвсем не от момента, когато стана известна активността на частна германска охранителна фирма в Либия, политици и полицаи в Германия са налегнати от въпрса докъде би трябвало да отива сътрудничеството с една "бандитска държава". Може само да се припомни за разпита на сириеца с германски паспорт Мохамед Хайдар Замар от страна на представители на германски сили за сигурност в затвор в Дамаск, където систематично се прилагат изтезания .

В случая с Либия обаче трябва да се прави точна разлика

тъй като става дума за дейността на една частна фирма, като, доколкото става известно досега, тази дейност не е била нелегална. Това че тази фирма може да е ползвала услугите на германски полицаи, нарушили служебния правилник и служебната дисциплина, е друг въпрос.

Също и един германски гражданин не би искал да попадне на служител от силите за сигурност, който се продава на тайната полиция на една държава, която самоволно изпраща в затвора невинни лица.

Тук напира споменът за съдбатата на българските медицински сестри

Независимо от това съответната държава и нейните изпълнители трябва да се взимат под внимание. Спрямо Либия германското правителство възнагради промяната във външнполитическия курс на диктатора Кадафи, след като Кадафи се отказа да подкрепя тероризма. Така се стигна също и до разговори за сътрудничеството по въпроси на сигурността.

Това е разумна реална политика, а това че такава политика, в държавноправен аспект, винаги се движи по ръба на предела - това принадлежи към професионалния риск на политиците от сферата за сигурност.