Очите на България в Крим

България отбеляза два нови рекорда от спорно естество: страната излъчи най-много наблюдатели на международно непризнат референдум и най-голям брой националистически партии, публично подкрепили този вот. Според руски и български медии, както и публикации на пресцентъра на избирателната комисия, гласуването в Крим е било наблюдавано от поне 11 българи. Почти всички те са от крайнодесни или крайнолеви ултранационалистически партии.

Другата страна, от която в Крим са пристигнали висок брой наблюдатели, е Белгия. От пресконференция на двама от тях, дадена в Симферопол в неделя и цитирана от руски източници, става ясно, че белгийската делегация е била съставена от четирима души. Медиите споменават и за четирима наблюдатели от Сърбия, както и за трима австрийци. От повечето други държави обаче е имало предимно единични наблюдатели: по един от Финландия, Латвия и Полша, по двама от Италия и от Испания.

Колко точно са наблюдателите?

По данни на председателя на избирателната комисия, предоставени в деня за размисъл и потвърдени в деня на вота, референдумът е бил наблюдаван от общо 69 души, пристигнали от 23 страни. Късно вечерта след изборния ден руският "Първи канал" съобщи, че наблюдателите са 135, но не се позова на източник.

По отношение на референдума в Крим думата "наблюдател" се използва само условно. В действителност този вот не беше наблюдаван от обичайните международни институции като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които предупредиха, че няма да признаят резултатите от него. "Референдумът в Крим противоречи на украинската конституция и трябва да бъде смятан за незаконен", каза в Берн председателят на ОССЕ Дидие Буркхалтер. Той призова страните-членки на организацията да се "въздържат от подкрепяне на неконституционни прояви".

Преди няколко дни българският външен министър Кристиан Вигенин също заяви, че България няма да признае резултатите от референдума в Крим. Той не се признава и от останалите страни-членки на ЕС, както и от САЩ и Канада.

Кои са българите?

Петима от българите, заминали да наблюдават вота, са действащи депутати в българския парламент, избрани от ултранационалистическата "Атака", потвърди на два пъти лидерът на формацията Волен Сидеров. Популярност доби най-вече един от тях - 24-годишният депутат Кирил Колев, който е член на четири групи за приятелство в Народното събрание - с Русия, Украйна, Беларус и Китай.

Референдумът е бил наблюдаван и от представители на други две националистически партии от България - "Православна зора" в лицето на нейния политически секретар Павел Чернев, както и "Националистическа партия на България" в лицето на нейния създател Симеон Костадинов. Според публикация на вестник "Стандарт", двамата са част от международна група под егидата на сръбската паравоенна структура "Четнички покрет" (Четническо движение). Информацията е потвърдена и от заместник-коменданта на "Четнички покрет" Милутин Малишич пред сръбския вестник "Политика". Самият Чернев публикува своя снимка със сръбските си съратници на публичната си страница във "Фейсбук".

По информация на "БиТиВи", сред българските наблюдатели има и представители на движение "Русофили". ИТАР-ТАСС се позовава на "наблюдателя от България" Иван Абажер, който е регистриран като председател на Обществения съвет "Наблюдателен съвет - изборът на Крим". Абажер е жител на Крим, който често е цитиран от българските медии като председател на Кримското дружество на българите "Паисий Хилендарски" в Симферопол. Сред наблюдателите е и журналистът от вестник "Дума" Александър Симов, потвърди той самият за "Дойче Веле".

За други двама участници от България "Дойче Веле" писа преди няколко дни. Става дума за заместник-председателя на Общинския съвет в Тополовград Красимир Иванов, както и кметът на Тополовград Божин Божинов, който беше избран на кметския пост от листата на ДСБ, ОДС, Политическо движение "Социалдемократи" и едно от разклоненията на ВМРО. Божинов е един от малкото чуждестранни наблюдатели на вота в Крим, който се е ползвал с подкрепата на по-умерени партии като ОДС или ДСБ. Почти всички останали наблюдатели, получили медийна известност, произхождат или от ултранационалистически и неонацистки партии, или от организации, обявяващи се за национал-болшевишки.

Портрет на международния наблюдател

Сред международните наблюдатели на вота в Крим се открояват трима сецесионисти от фламандския парламент на Белгия, избрани от партията "Фламандски интерес". Председателят на формацията Геролф Аннеманс заяви в петък пред белгийския "Льо Соар", че те са заминали за Крим без да имат мандат от партията за това. Четвъртият белгиец в групата, Люк Мишел, е бивш член на неонацисткото движение FANE, който по-късно създава национал-болшевишката партия PCN, става ясно от сайта на формацията.

Изборите в Крим се наблюдават също и от Бела Ковач от унгарската крайнодясна антисемитска партия "Йобик", от Евалд Щадлер, Йоханес Хюбнер и Йохан Гуденус от крайнодясната австрийска "Партия на свободата", от Емрик Шопрад от крайнодесния френски "Национален фронт". Сръбските националисти са представени от емигриралия в САЩ Срджа Трифкович, който в последните години даде съдебни показания в защита на Радован Караджич и извършителите на геноцида в Сребреница, както и от Миленко Баборац и Зоран Радойчич от клерикалната крайнодясна организация "Двери".

Към тях се добавят и представители на крайнолеви формации като евродепутатите от Латвия Татяна Жданок или от Гърция Харалампос Ангуракис.