Палестина доникъде

Фактите говорят сами за себе си. В последните месеци броят на заселниците на Западния бряг се е увеличил от 18 000 на 360 000. И вместо да премахва селищата, израелският кабинет се е заел да легилизира тези от тях, които са построени без разрешение. Още преди 9 години, когато Израел прие мирния план за Близкия изток, Ерусалим пое ангажимента да премахне всички построени след 2001 година селища. Междувременно пространството за създаването на жизнеспособна палестинска държава се стеснява с всеки следващ ден.

Крале без кралство

Палестинската автономна власт от своя страна представлява едно безсилно образувание. Израелската армия контролира външните граници и настъпва до Рамала, когато сметне това за необходимо. Подобно на крале без кралство президентът Абас и неговият министър-председател Фаяд не успяват да наложат своя авторитет дори и сред сънародниците си.

Разцеплението между Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа кара циниците дори да говорят за две палестински държави: движението "Хамас" няма никакво намерение да отвори наново място в Газа за организацията на Абас "Фатах". Слабостта във вътрешнополитически план кара Абас да търси помощ от чужбина. Но и от намеренията за признаване на палестинската държава от страна на Обединените нации до момента не е произлязло нищо.

Палестинският президент Абас и израелският премиер Нетаняху трябваше отдавна да са подхванали подготвителната работа за създаването на палестинска държава и да са убедили сънародниците си в необходимостта от непопулярни компромиси: Абас трябваше да се съгласи, че милионите палестински бежанци няма да получат правото да се завърнат по родните си места. Нетаняху пък трябваше да каже на израелците, че ще изгубят по-голямата част от Западния бряг. Някой силен и убедителен посредник би могъл да принуди двете страни да направят тези болезнени отстъпки, но такъв посредник няма.

Решението за създаване на две държави замира постепенно и необратимо. Повечето израелци и палестинци все още го искат, но им липсва вярата, а и готовността за приложението му. В Израел въпросът вече не играе никаква роля във вътрешнополитически план. И ако все така продължава да не се случва нищо, накрая ще има една държава за евреите и арабите. Младите палестинци вече изобщо не се безпокоят от подобно развитие на нещата. Те искат най-накрая да заживеят спокойно и да се движат свободно като всички останали млади хора. За разлика от по-старите поколения те не вярват, че създаването на палестинска държава би решило проблемите им.

Утопията "Палестина"

Ако палестинска държава обаче не бъде създадена, възниква въпросът с какви права ще се ползват палестинците в Израел - дали ще имат само право на престой като палестинските жители на Източен Ерусалим или статут като на арабските граждани на Израел, които могат да гласуват, но не служат в армията? Както и - какво ще стане с регистрираните от ООН почти 5 милиона палестински бежанци, някои от които живеят в лагери на Западния бряг и в ивицата Газа? До момента палестинците можеха да разчитат на външна подкрепа, която облекчаваше и Израел като окупационна сила. Всъщност милиардите долари бяха предназначени за създаването на палестинска държава.

Като премиер сегашният министър на отбраната Ехуд Барак още през 1999-та заяви, че Израел не би оцелял като демократична еврейска държава, ако решението за създаване на две държави се провали. 13 години по-късно палестинците все още си нямат държава. Нейното възникване няма да бъде ускорено и от предсрочните избори, за които се говори в Израел. И които твърдолинейният Нетаняху без съмнение ще спечели.

АГ, ДПА, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел