Парад на „Харли” може, а гей-парад – не?

Имам и приятели, и колеги, които в личния си живот са сексуално другояче ориентирани в сравнение с мен. И в България, и в Германия. И жени, и мъже. И да си призная честно, винаги се чувствам гузен, че изобщо мисля и помня тази тяхна различност. А я мисля и помня не защото особено ме интересува – просто обществото (особено българското) все още демонстрира първобитна нетърпимост към гейовете и лесбийките. И човек с моята професия няма как да игнорира този факт.

Начесване на комплекси

Наскоро по една българска телевизия две колкото глупави, толкова и агресивни момчета пак си начесаха комплексите за сметка на хората с различна сексуална ориентация. Но най-лошото бяха не техните плиткоумия по въпроса, а хетеросексуалната арогантност на водещата. За разлика от събеседниците си, тя коварно подръпваше в народната душа не пискливата фашизоидна струна, а басовата мачистко-дебелашка.

После в едно интервю представителка на засегнатите направи опит да възразява и да се възмущава, но – както често става, когато интелигентен човек влиза в спор с малограмотни и ограничени опоненти – аргументите й прозвучаха като пресекливо и безпомощно оправдаване. И как няма да е така, когато върху й тегне неинформираната враждебност на едно смазващо мнозинство!

Били агресивни гейовете и лесбийките, понеже публично демонстрирали своята различност. От това по-голямо дебелоочие – здраве му кажи! Та тези хора са в глуха защита, тъкмо защото върху тях се стоварват огромни агресии. И ако те агресивно демонстрират начина си на живот, какво да кажем за многобройните други „групи по интереси”, които задръстват публичното пространство със собствените си маниакалности?

Има разлика и тя не е в полза на фашизоидите

Гей-парад не може, но може, примерно, парад на джипове. Или изложение на яхти. Или дегустация на пури. Или рейд на мотоциклети „Харли-Дейвидсън”. (По това последно примерно изброяване някой вулгарен фройдист сигурно би казал, че са все прояви на мъже, които имат комплекс с определен свой физиологичен орган и интуитивно търсят неговото удължаване.) И мигар подрастващите, за които уж толкова се тревожат хетеро-фундаменталистите, трупат в душите си повече истинно, добро и красиво, когато гледат джипове, пури или пушки-помпи?

Любителите на „Харли-Дейвидсън”, около 30 на брой, с които съвсем наскоро имах съмнителното удоволствие да пътувам в един самолет, не предизвикаха в душата ми никакви пориви на истинното, доброто и красивото. Видях само много метал, много бира и много агресия. А гейовете и лесбийките, които познавам, търсят диалог, искат човешко разбиране и толерантност. Има известна разлика и тя определено не е в полза на фашизоидите, събиращи отново своите щурмови отреди срещу гей-парадите. Не само в България.