Паралелният свят на Борисов

Бойко Борисов умира да се изживява като героична жертва. Дори се сравни с Алексей Навални, след като прекара едно денонощие в ареста. В България мнозина вземат фарса насериозно, защото дори и не могат да си представят друг свят освен фалшивия, с карикатурните му герои.

Борисов - забавният герой от екрана

В този абсурден свят, приличащ на пошло риалити, всеки опит за справедливо възмездие е само лично отмъщение към бащицата. В него няма златни кюлчета, няма изнесени със сакове милиони от непостроени магистрали, няма рекет за милиони от хазарт и невлезли в хазната милионни суми от изтъркани лотарийни билети. Това е само реквизит, за който на зрителите на риалитито не им пука, защото за тях обществото е една кръчма с телевизор, а Бойко е забавният герой от екрана.

За възмутените от риалитито Борисов е българският Нахални, който вчера ръсеше държавни жълтици от джипката като от своя кесия, а днес е загрижен колко харчи правителството. Който построи "Турски поток" с български пари, а сега е първа писта да пратим оръжия на Украйна срещу Русия. Чиято полиция биеше зад колоните на Министерския съвет протестиращи студенти, а сега е кахърен стресирано ли е детето на пиарката му, прекарала като него нощ в ареста.

Бойко Брисов беше преизбран за лидер на партията си с единодушие като по Живково време. И се готвеше да се преоблече в бяло за ново представление, но го погнаха да го разследват този път сериозно и той се втурна към предсрочни избори.

Неговият шанс бе войната срещу Украйна, която го качваше на крилете на обединилия се евроатлантически свят срещу Путин. ГЕРБ ставаше алтернатива на БСП, тази кремълска троянска кобила вътре в кабинета, която заедно с вресливото псевдовъзрожденско магаре отвън наистина може да катурне правителствената каруца. А Борисов можеше да е патерицата на десните партии от управляващата коалиция, която да крепи цивилизационния ни избор в парламента и на площада.

И всичко щеше да бъде забравено и простено - и слугинската прокуратура, и крадените бизнеси, и пачките в нощните шкафчета. Защото нали сега най-важно над всичко е да удържим геополитическия фронт. Да останем твърдо със съюзниците и да не позволим на кагебейците с техните Янев-Петеновци и Костя-Копейкинци да ни превземат.

Шансът за геополитическа героизация на Борисов и партията му обаче се срути с усилията за съдебно разследване срещу него. Партийният лидер вече виси като камък на шията на ГЕРБ. Ако пред публиката излязат нови очевадни материали за рекет и прибрани милиони, дори и отново да не се стигне до повдигане на обвинение, ГЕРБ няма да може да изплува. Няма и как да се отърват от лидера си, защото мнозинството от партийните велможи са целували ръка на дона си и той ги държи в подчинение с едни или други зависимости и компромати.

А какви са зависимостите на Борисов, довели до руските енергийни проекти и пълната ни енергийна зависимост от Русия? Нима умишлено бавената с години при управленията на ГЕРБ газова връзка с Гърция, която трябваше зорлем да мине и под язовир, не е била в интерес на Москва? Затова позицията на Борисов и ГЕРБ срещу Кремъл сега най-малкото е твърде съмнителна. Скъсването на зависимости, включително и външни, минава единствено през разсичането им в съда.

Да не си с Путин означава и да не си с Борисов

Разбира се, хиляди привърженици, членове и дори депутати на ГЕРБ са искрени патриоти, които могат и трябва да бъдат преграда пред путинизма в България. Но кремълската зависимост и корупцията не са две различни планети и тези хора не могат да стоят само на огрятата от слънцето страна на Земята. Иначе остават в миманса на Борисовото риалити, което сега продуцира сезона на твърдия прозападен курс срещу Москва като индулгенция за всички грехове.

Индулгенцията обаче също е корупция, не можеш да си съучастник в бизнеса с индулгенции и да си запазиш място в рая. А и с индулгенции греховете не се обезценяват като сринала се от западни санкции рубла. Нито поемането на чужд грях го отвежда в земята като гръмоотвод. Днес да не си с Путин означава и да не си с Борисов.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.