Парламентарните избори в Ливан

тер Филип коментира:

Дотук добре.Но има още някои въпроси които са открити и си остават открити.Първо въпросът дали едно известно фамилно име действително е достатъчно за квалификация за поста правителствен ръководител ? Бащата на Саад Хари имаше своите критици. Той обаче беш популярен сред много ливанци тъй като направи за въстановяването на страната поне толкова много , колкото и за собствените си икономически интереси. Макар че останки от продължителната гражданската война все още бият на очи тук и там , модерен Бейрут блести съссвърхмодерни и изскани квартали които спокойно можеше да се намират в Париж. Името Харири е неизменно свързано с тази констатация.Дали обаче всичко това би могло да направи от сина политик способен да разреши политическите проблеми на страната? Проблеми в страната има премного и то не само в стопанскополитическата сфера.Дори и самото име “ Опозиция” говори за един проблем.Как ще се нарича бъдещата правителствена групировка със сегашното име “Опозиция”.Има се предвид опозицията срещу сирийското присъствие и сирийското вмешателство в Ливан. Вярно че Дамаск изтегли войските си , но само глупак би могъл да приеме че Сирия не продължава да преследва свои интереси в страната на кедрите.Неотдавнашното убийството на критичния спрямо Сирия журналист Шамир Касир е само един предупредителен пример.Освен това би било пагубно ако ръководните сили в Ливан градят курса си само върху опозиция спрямо Сирия.Една страна не може да бъде спасявана чрез опозиция и афронт , а само чрез едно положително начало , чрез градеж , помирение и сътрудничество.Засега готовността за това не се долавя особено осезателно. Новият Ливан прилича извънредно много на онази стара левантинска система която беше основата за толкова много злини. Това са все още старите кланове ,, старите верски и етнически интереси за влияние. Имената на изпълнителите са същите както и преди-понякога само едно ново поколение , понякога нито дори и това.Всеки се надява да може да използва за собствени интереси една покварена система на пропорции , система която всъщност е замислена да насърчава и разширява възможностите за мирно съжителство на различните групи .Паралелно обаче тази система допринесе за зацементиран на междуковерските проблеми.Нов Ливан трябва да се отърси от мисленето в порядъка на пропорции .Един нов Ливан не трябва да се нарича нито антисирийски , нито антиизраелски или анти еди какво си .Едн нов Ливан трябва да бъде на първа линия проливански.За това са необходими истински политически партии с ясни програми . Досега такива партии не е имало.Има нужда от нови политиц , които да не влизат в ролята на семейни представители , а в ролята на технократи взимащи присърце благополучието на всички граждани.Това са неща от които Ливан е безмерно далеч.Ливан е много далеч от прерастването в една модерна демокрация.