Пекин може, но не иска

Замислено беше като пъстроцветно шоу, но завърши с дипломатически скандал: през декември севернокорейският диктатор Ким Чен Ун изпрати в съседен Китай севернокорейската поп-група „Moranbong”. Тийнейджърките трябваше да изнесат концерт, който да увенчае затоплянето на отношенията напоследък между Пхенян и Пекин.

Само че на младите изпълнителки им се наложи набързо да си стегнат отново куфарите, след като изявата им беше отменена по причини, които остават неясни и до днес. Говори се, че отказът може да е заради една от песните, чийто текст бил антиамерикански. Като друга възможна причина се посочва раздразнението на Китай от парадирането на Пхенян с тестваната от него водородна бомба. Но едно е сигурно: случилото се е истински дипломатически шамар за Пекин.

Пекин просто не желае

Това е само малък пример, който обаче красноречиво показва колко влошени са отношенията между Китай и неговия съсед Северна Корея. През последните години Китай на няколко пъти ясно демонстрира, че е противник на севернокорейската ядрена програма. След последния старт на ракета с дълъг обсег, Пекин обяви, че това допълнително ще изостри напрежението на Корейския полуостров. След предполагаемия тест с водородна бомба в началото на януари, китайското външно министерство подчерта, че Китай е „решително против” атомните изпитания. Тогава Пекин привика севернокорейския посланик.

Политическите отношения между двете държави са достигнали възможно най-ниската си точка. От едновремешните топли връзки между двете „братски” съседни страни днес явно не е останало почти нищо. Но означава ли това, че Пекин не разполага с повече възможности за упражняване на натиск срещу Северна Корея? Не, разбира се. Най-малкото защото Северна Корея е икономически зависима от съседен Китай: по данни на китайските митници, през първите 11 месеца на миналата година Китай е изнесъл за Северна Корея близо 176 хил. тона петрол, както и над 23 милиона тона жито. Ако Китай замрази търговията си със Северна Корея, тази страна ще се окаже на ръба на катастрофата.

И точно в това се състои проблемът. Защото едва ли има друг сценарий, който така силно да тревожи китайското ръководство, както представата за колапса на Северна Корея. За това има две обяснения: евентуален срив на Северна Корея би породил огромна вълна от бежанци към китайския Североизток, а това може да има непредвидими икономически и социални последици за страната и региона. От друга страна едно евентуално обединяване на двете корейски държави би довело до разполагането на южнокорейски и американски въоръжени сили край границата с Китай – видение, равносилно на геополитически кошмар за Пекин.

От какво се бои Пекин?

Вярно е, че Китай няма интерес от продължаването на надпреварата във въоръжаването край неговите граници. Но китайското правителство се опасява, че нещата са още по-сложни. Защото е малко вероятно Пхенян да се откаже от атомните си оръжия, дори и да бъде притиснат с икономически санкции от Пекин. Още повече, че въоръжаването на Северна Корея и без друго не е мярка, насочена срещу Китай, а се цели в САЩ, Южна Корея и Япония и би трябвало да тревожи главно политиците във Вашингтон, Сеул и Токио.

Ако обаче се стигне до обединяването на двете корейски държави и към Китай тръгнат милиони севернокорейски бежанци, последствията ще са основно за Китай. И докато това е така, нищо в поведението на Пекин спрямо Пхенян няма да се промени.