Петвековната криза на един народ

Само допреди десетина години, при управлението на премиера Хосе Мария Аснар, Испания се смяташе за отличника в ЕС. В четвъртата по големина европейска икономика се вляха 150 млрд. евро структурни помощи от Брюксел. Но вместо с процъфтяващи предприятия и фирми, Андалусия и Кастилия се напълниха с руини, които днес изглеждат точно толкова мъртви и изоставени, колкото и замъците от времето на Ел Сид. "Испания влезе в модерния свят със закъснение, показвайки признаци на нервност - подобно на закъснял гост, и опитвайки се да навакса пропуснатото със собствени сили", написа още през 1969 г. Хуан Гойтисоло в есето си "Испания и испанците".

Битката им с вятърните мелници

Благодарение на златния туризъм белязаното от бедност испанско общество постепенно започва да се променя. Със същото усърдие по-късно страната започва да харчи и парите от структурните фондове на ЕС. Но вместо да оползотвори тези пари така, че да стане държава с модерно производство, Испания се превърна в страна, която просто изглежда модерна. Но не е. Вместо в смислена и градивна дейност страната залитна към това, което Гойтисоло нарича "имобилизъм" - една от основните константни характеристики на испанското битие.

Триумфалният поход на този анти-икономически модел започва обаче доста по-рано - още през 1492 г., когато испанците не само откриват Америка, но и успяват да превземат и последната арабска крепост в Гранада. След това в продължение на столетия Испания се отдава на систематичното прогонване на евреите и маврите, които дълго време са доминирали занаятчийството и търговията в Испания. Християнският идалго обаче не е привикнал да работи, а и неговият кодекс на честта не му позволява да извършва подобна дейност. С едно единствено изключение - да бъде войник. И ето че богатствата от многобройните испански колонии започват да изтичат от страната подобно на течно злато. Купувачите - германски и фламандски търговци - инвестират печалбите си в промишлени процеси и технологии. И докато Средна Европа забогатява от златото на инките, испанската аристокрация все повече заприличва на онзи герой на Сервантес, който все се бори с вятърни мелници.

Непросветена и жалка, но горда Испания

В продължение на 300 години Инквизицията преследва като ерес всичко прогресивно. "Всеки, дръзнал да се занимава с търговия, финанси или производство, моментално е бил заклеймяван като евреин", пише историкът Америка Кастро. Докато по време на Просвещението точните науки изживяват истински възход в Централна Европа, в Испания учените спорят дали летящите ангелчета пренасят и душите. След края на Инквизицията тази враждебност спрямо науката и прогреса намира благодатна почва и в католицизма. Единствено в Баския регион и в Каталуния възникват някакви индустриални структури. Така Испания си остава една "непросветена, горда и жалка" страна - както я описва през 1840 г. английският пътешественик Джордж Бороу. Дори железопътните линии в Испания са били с различна ширина от тези в съседна Франция - като предпазна мярка срещу прекаленото обвързване на страната с Европа. От това време е и крилатата фраза, че Европа свършва преди Пиринеите.

Анархизмът от началото на 20-ти век бива пометен от режима на Франко, който връща Испания обратно във времето на Инквизицията. Един от неговите офицери дори бил помолил германския легион "Кондор" да бомбардира промишлената зона на Билбао, за да избави страната от вредната индустриализация. След края на диктатурата през 1975 г. в Испания настъпва политически обрат, който води и до модернизирането на испанското общество. В същото време обаче в икономически план страната си остава някъде в късното Средновековие.

Сега нещата отново не вървят. Испанците обаче са доказали, че са издръжлив народ - от 500 години насам те са си все в криза.

АГ, ДПА, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел