Петоъгълната крепост
16 януари 2013"Сега отговорът може да бъде само един и той гласи: война, каквото и да коства това. Трябва да водим тази война енергично и ефикасно."
След нападението над Пърл Харбър ораторите в американския Конгрес са войнствено настроени. Бюрократичният хаос, завладял Вашингтон, обаче представлява реална заплаха за плановете на американското министерство на отбраната. По онова време различните военни отдели са разпръснати на 17 различни места из столицата. Някои офиси се помещават дори в складове или гаражи.
Затова през лятото на 1941 година президентът Рузвелт настоява шефските отдели и администрацията на сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили да бъдат събрани в една обща сграда. "Имаме нужда от сграда за 40 000 сътрудници, с паркинг за 10 000 коли. Сградата не бива да е по-висока от четири етажа. Трябва да е без асансьори и климатична инсталация. Целият строеж трябва да бъде завършен най-късно до една година", разпорежда Рузвелт.
От Арлингтън фърмс до Пентагона
Архитектите Джордж Едуин Бергстром и Дейвид Уитмър имат куп идеи за реализирането на проекта - като по-изтънчени фасадни детайли и висока кула във вътрешния двор, които трябва да символизират военната мощ на САЩ. За тях обаче не им е предоставено нито нужното време, нито пък достатъчно пари.
Като символ на военната сила остава единствено петоъгълната форма, наподобяваща крепост. За налагането на тази идея обаче и тук от значение е по-скоро практичността. Сградата е проектирана така, че изминаването на разстоянието между две от петте й крила да не отнема повече от седем минути пеша. Именно петоъгълникът дава името на сградата - Пентагон. Първоначално тя е наричана Арлингтън фърмс.
Вместо стомана Бергстром и Уитмър използват за конструкцията 42 000 бетонни колони. Резултатът е една доста монотонна сграда с внушителни размери. Цялата архитектурна концепция е подчинена на комуникацията и логистиката. В комплекса са прокарани 100 000 километра телефонни кабели, а телефонните централи в него са 125 на брой. На месец там се провеждат средно 200 000 телефонни разговора и около 1 200 000 писма. Навремето в сградата тиктакат 4 000 стенни часовници, а с подмяната на изгорелите крушки са ангажирани четири жени - тогава броят на сменените достига 6000 дневно. Ето и още няколко внушителни цифри: дължината на всички коридори в Пентагона достига 28 километра, сградата има 7 754 прозорци, 131 стълбища, 19 ескалатора.
Навремето разделянето на расов принцип води до огромни разхищения. Стаите за почивка и тоалетните са двойно повече и на много врати са окачени табелки "Само за бели". При първото си посещение в Пентагона президентът Рузвелт разпорежда премахването на дискриминиращите табелки.
От Казабланка до 11 септември
Военното министерство на САЩ се нанася в Пентагона на 15 януари 1943 година. По онова време президентът Рузвелт е на конференция в Казабланка, в която участват и британският премиер Уинстън Чърчил и членовете на обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Великобритания
. Там съюзниците обявяват безусловната капитулация на Германия за своя основна цел в борбата за мир и демокрация.Оттогава насам военните цели и стратегии са претърпели множество промени. Военното министерство обаче си остава на същото място. През октомври 1992 година Пентагонът е обявен за национален паметник. На 11 септември 2001 година той е поразен от терористична атака, при която загиват пасажерите, екипажът на самолета, както и 125 души, намиращи се в сградата. Пълното й възстановяване, както и направените допъления за сигурност и комфорт приключват за една година.
АГ, ДПА, ДР, К. Цанев/Редактор: М. Илчева