Петрол, власт и конспирация

Ако в съвременния свят изобщо можем да говорим за някаква стратегическа суровина, то безспорно това е петролът. За петрол са се водили войни и са били сваляни правителства, а цените на петрола могат да "задушават", или обратното - да насърчават икономиките на страните. Обикновено цената на "течното злато" реагира много чувствително на всякакви катаклизми, което сме свикнали да приемаме вече едва ли не за природен закон. Точно затова сега всички са учудени, че се случва точно обратното: през последните няколко месеца цената на петрола се срина с 20 процента въпреки тежките кризи, в които са замесени едни от основните играчи на световния пазар на петрол - Русия е част от конфликта в Украйна, в Ирак се водят сражения с отрядите на радикалните ислямисти от "Ислямска държава", а Нигерия беше засегната от епидемията с Ебола, поразила тежко Западна Африка.

Главният икономист в лондонския офис на Deutsche Bank Research Робърт Бърджис се опитва да си обясни случващото се посредством класическата теория за търсенето и предлагането: от една страна има сериозна загриженост за развитието на европейските икономики и тези на бързо развиващите се страни, а от друга е налице огромно предлагане на петрол на световните пазари, и най-вече заради американската революция с разработването на шистовите залежи.

Евтиният петрол - по-голямо наказание и от санкциите

В средата на октомври Deutsche Bank Research публикува свое изследване за това, как ниските цени на петрола се отразяват на страните-производителки на суровината. Документът хвърля светлина върху това, коя от тези страни от каква цена на суровината се нуждае, за да може да "върже" бюджета си. В Русия, например, бизнесът с петрол формира поне 45% от приходната част в бюджета. Според експертите това означава, че за да постигне балансиран бюджет, Русия се нуждае от цена на петрола от поне 100 долара за барел. В момента цената му е доста под това ниво - около 85 долара, което има последици за Русия, твърди Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика /DGAP/: "Руският държавен бюджет не получава достатъчно постъпления в момента. Положението се влошава допълнително от наложените от Запада санкции и нулевия икономически ръст на Русия". Експертът за Русия прави и още един извод - ниските цени на петрола в момента са по-болезнени за Русия дори от санкциите на Запада.

Конспиративни теории

Всичко това съживява лошите спомени на руснаците от 80-те години на миналия век. Тогава цените на петрола отново се бяха сринали, което се смята и за една от причините за краха на Съветския съюз. Това припомни наскоро секретарят на руския Съвет за национална сигурност Николай Патрушев. Пред "Росийская газета" той заяви, че преди 3 десетилетия САЩ са предизвикали умишлено падането на цените на петрола, за да доведе това Съветския съюз до банкрут.

Друга теория тиражира Руският институт за стратегически изследвания /РИСС/. В негов доклад, също от средата на октомври, се твърди, че падането на цените на петрола се дължи на тайна договорка между САЩ и Саудитска Арабия. В подкрепа на тази версия е поведението на саудитците, които засега не показват никакви признаци, че работят за стабилизиране на цените, например чрез свиване на производството. Точно обратното - през септември Саудитска Арабия дори леко увеличи добива на петрол. Освен това на последната среща на страните от ОПЕК, Рияд блокира искането на Венецуела за обсъждане на въпроса, който беше отложен за следващата среща в края на ноември. Вярно е, че Саудитска Арабия също страда от ниските цени на петрола, тъй като, за да си осигури балансиран бюджет, тя се нуждае от цени от порядъка на 99 долара за барел. Страната обаче разполага с резерви за 450 милиарда долара, които сега й осигуряват известно спокойствие.

Саудитска Арабия има запаси, Иран и Венецуела - страдат

Не така стоят нещата с Иран - основен конкурент на Саудитска Арабия в региона на Средния Изток. Страната се нуждае спешно от приходи от продажбите на петрол, казва за Дойче Веле Кирстен Вестфал от берлинската Фондация "Наука и политика". Техеран се надява, че спадът в цените е само времено явление. От 2011 година насам обаче той е загубил половината от приходите си от продажби на петрол - основно заради наложените му санкции от Запада. На всичкото отгоре страната се нуждае от цена от поне 125 долара за барел, за да успее да балансира своя бюджет. Иранският министър на петрола смята Саудитска Арабия за главен виновник за сегашните ниски цени не петрола, тъй като, по думите му, саудитците са наводнили световния пазар. На 12 октомври иранското радио за чужбина Irip съобщи, че Техеран е понижил цените на суровината до тези, предлагани от Саудитска Арабия.

Ниските цени на петрола ограничават и възможностите на Иран да лавира в преговорите около своята оспорвана атомна програма. Колкото по-малко печели Техеран от петрол, толкова по-спешно той се нуждае от разхлабване на санкциите. Вестфал не вярва на спекулациите за евентуален заговор между Вашингтон и Рияд, с цел усилване на натиска над Русия и Иран. Въпреки това тя признава, че в случая има известно съвпадение на интереси. Във Вашингтон вероятно със задоволство отбелязват факта, че от ниските цени на петрола страда и Венецуела - страната се нуждае от цена от поне 162 долара за барел, за да може да покрива бюджетните си разходи. Само че: и самите САЩ имат интерес, суровината да се продава скъпо. Добивът от шистови находища и от катранени пясъци е рентабилно само, ако цените на петрола са високи.