Платил съм, за да правиш, каквото искам!
19 юни 2011"Майка ми винаги ме е лъгала и ми казваше, че ме изпраща при вуйчо ми. Но тя ме продаде и аз трябваше да се занимавам с проституция", разказва Олга. Била е заключена с редица други момичета на минимална жилищна площ, пребивана и заставяна да се дрогира.
Ако не печелела достатъчно, не й давали да яде. Всичко това се случва в голям германски град, който Олга не иска да назове. Също както не издава и истинското си име. Все още я е страх, макар че полицията още преди няколко години я е освободила от сутеньорските среди.
Травма за винаги
"Това не се изтрива, все още е в мислите ми. Още ме е страх, че сводникът ми ще ме намери, защото вече веднъж ме беше намерил. И тогава пак трябваше да се занимавам с проституция", казва българката.
Подобни случаи от цяла Германия се трупат върху писалищната маса на Хайдемари Рал. Тя ръководи отдела "Търговия с хора" към Федералната криминална служба във Висбаден. Проституцията в Германия не е забранена и печалбите от нея са огромни, но е известно, че твърде много жени са жестоко експлоатирани.
Особено често те са имигрантки. Публичен дом има право да открие всеки, дори ако е бил осъждан по параграфа за "търговия с хора". Министерството на жените и семейството подготвя нов закон с по-рестриктивна процедура за разрешителните и повече контролни права на властите.
Съвременните робини идат от България и Румъния
През последните години са регистрирани около 800 жертви на търговията с хора, но това е само върхът на айсберга. Има със сигурност огромен брой неизвестни, убедени са експертите. Много от жертвите са жени от Източна Европа, напоследък особено от България и Румъния. Повечето от тези жени нямат никакво или само минимално образование, повечето не говорят немски език.
Чисто формално погледнато жените в публичните домове или на улицата са нещо като еднолични търговци. Заплащат между 100 и 130 евро дневно за стаите в бордеите, пари им искат и сводниците. За собствените нужди на жените не остава почти нищо. Не са здравно осигурени, макар и много от тях да са болни от сифилис или от хепатит. Малцина от клиентите се интересуват за положението, в което са изпаднали жените:
"Много от тях казваха, все ми е едно, какви проблеми имаш. Платил съм ти да правиш, каквото ти казвам", разказва Олга. Тя била бременна в деветия месец, когато един клиент я пребил през нощта и я изхвърлил в гората, защото не искала да "работи" без презерватив...
Безсилието на помагащите
Единствената възможност търговците на хора да бъдат изпратени на подсъдимата скамейка, са свидетелските показания. Но огромната част от жените не се осмеляват. Сводникът на Олга заплашвал "своите момичета", че ще ги убие ако дадат показания срещу него. С помощта на една женска организация, подпомагаща жертви на търговията с хора, Олга сега се учи за готвач. Казва, че това е мечтаната от нея професия.
Нужни са й били години, за да се откъсне от миналото си. Много жени обаче не успяват. Нещата ще се подобрят, убедени са както социалните работници, така и полицаите, само ако бъдат установени ясни правила за публичните домове. Правила, които да предотвратяват принудителната проституция и печалбите на мафиотите от нея.