Васил Найденов: Плаша се от българския тарикатлък

ДВ: Господин Найденов, как трудната ситуация с вируса промени работата Ви?

Васил Найденов: Последните две години са трудни за целия свят. Не е възможно да има подобен световен проблем и това да не рефлектира върху всички. В професионално отношение имаше някои проблеми. Хората се притесняваха да отидат на концерт или на пиано бар и това е напълно нормално. И мен ме беше страх понякога. Ние работим със сериозна публика. Стигала е до 14 000 души, като има и хора, които влизат в гримьорната. Няма как да спреш дете с майка му, които носят цветя. Нашата професия от тази гледна точка е доста опасна.

Вероятно обаче говоренето по медиите беше повече, отколкото самите мерки и регулации. Аз не съм убеден, че правилата се спазваха стриктно. Това е и причината да сме първи в негативните класации. За мое учудване много хора не приеха ваксинирането. Без да съм специалист по темата, ще кажа, че като че ли човечеството не е измислило друг начин за предпазване или за намаляване на смъртността.

ДВ: Завръща ли се публиката по местата, където пеете?

Васил Найденов: Аз не мога да се оплача, че не е имало публика. Даже се учудвам, че идваха толкова много хора, рискувайки най-ценното - живота си. Не съм съгласен с това, че никой не проверява въпросния сертификат. Има хора, които са се погрижили да запазят себе си, роднините и околните. Други пък са по-демократично настроени и имат различни възгледи. Както каза една професорка, дискриминация не е срещу онези, които не искат да се ваксинират, ами срещу ваксинираните. 

ДВ: Успя ли пандемията да сплоти артистичната гилдия?

Васил Найденов: Нашата гилдия е малко орел, рак и щука. Нямаме лоби в парламента, никога не сме имали, доказателството е неуспешният опит да получим гарантиран процент излъчвания на българска музика. Впрочем такива като мен и като Лили Иванова нямаме нужда от това. По-младите и онези на средна възраст, независимо дали са на път да станат звезди или не, предпочетоха да се оправят по стария балкански начин - самосиндикално. Същото важеше и за ваксинирането. Българинът е свикнал да се оправя сам. Но, ако се плаша от нещо, то е от нашия тарикатлък. При Елин Пелин това явление е описано с лека насмешка, като нещо добронамерено и наивно, сякаш с пламъче в очите. Но в днешно време този тарикатлък избуя в чудовищни размери.

ДВ: До какви резултати води този тарикатлък?

Васил Найденов: Не води до нищо добро и не съм оптимист. В почти всички телевизионни модули, които вървят, се вижда, че "оправният човек" преуспява, независимо че не се знае какво е завършил, какво е учил и какво е правил. Може би това е и причината хората, които са по принцип в средния коридор на музиката, да решат да се оправят самосиндикално. Такъв е климатът у нас. Останахме на автопилот и това доведе и до появата на странните хора, които излизат на екрана, и които вече диктуват вкуса на нацията.

ДВ: Все пак някакъв положителен контрапункт от годината?

Васил Найденов: Нещо много хубаво от последните седмици бе например, че се запознах с пианиста Евгени Генчев. Той работи с челист, който е свирил с Елтън Джон. И двамата са на световно ниво, учили са в Лондон и сега обикалят света.  

Ние имаме великолепни интелигентни хора. Беше ми изключително приятно да кореспондирам с такъв човек, той е на 20-30 години. Аз съм сигурен, че в България има хора, които могат. Въпросът е на кой паралел и меридиан ще бъдат те. Но не всичко е загубено. За съжаление, доста хора, които са много талантливи, бързо си намират друг коридор. Те не са виновни. И няма смисъл България да си задава въпроса: Защо не задържахме тези специалисти? Ами защото не сме направили необходимото! Младият човек отдавна не е онзи от моето време, както се пееше "пред нас са блеснали житата". Хората отдавна нямат време за губене. Разбирам ги и ги аплодирам, че намират смелост да бъдат граждани на света.    

ДВ: Имате ли очаквания за посоката на 2022 година? И какво искате лично вие от нея?

Васил Найденов: Последните 10 години аз съм излязъл от коловоза на рекламите, видеоклиповете и правенето на нова музика. Правя го съвсем тенденциозно. Въпреки това, хората продължават да идват на изпълненията ми, а ако не пълня залите, първият човек, който ще си отиде, ще бъда аз. Прецених, че да произвеждаш музика и накрая да трябва да се молиш на музикалните редактори, радиа и телевизии… Това няма да го направя на тези години, не съм го правил и на 20, и на 30, и на 40 години. Много късно е да променям начина си на мислене. Имам самоуважение и не това е начинът, по който да се използват пари и връзки.

Работя от повече от 50 година и трябва да съм много глупав, за да не разбирам къде точно се намирам. Запознат съм с нашия така да го наречем музикален бизнес, извън пеенето и свиренето. Но ние не можем да го наречем бизнес, след като българска музика не се пуска. А за да произвеждаш нещо, трябва да знаеш, че то после ще излезе и на тезгяха. Едно време нашите хора се кланяха на Русия, сега на други. Обидно е, когато в собствената си държава трябва да доказваш, че Земята се върти.

Иначе съм противник на т.нар. политици в изкуството, защото от това страда качеството, появяват се и хора с обременени физиономии и малки чела. Те са свикнали да се оправят, да нахалстват или пък да си плащат. Телевизионните формати доказаха, че онези, които трудно говорят и трудно мислят, да не говорим за пеене, свирене, танцуване, или нещо друго, те са, които дават акъл и създават вкус. Аз не съм съгласен с тази посока.