Плашилото, наречено "НПО"
29 юли 2015Свидетели сме на една офанзива, насочена срещу еманципацията на гражданите и срещу активния им обществен ангажимент. Тази офанзива изобщо не се прицелва само в една или в друга неправителствена организация: в момента се води борба – ни повече, ни по-малко – за ценностите в днешния свят. И чия дума да се чува, когато говорим за ценности, коментира германският „Ди Цайт” в обширна статия по темата. Редица западни медии бият тревога заради зачестилите преследваният срещу НПО.
В Русия неправителствените организации са принудени да се регистрират като „чуждестранни агенти”, ако получават пари от задгранични дарители. В Египет правителството на Сиси подхвана кампания, която правозащитниците наричат „най-ужасната в цялата ни история”. С помощта на добре познати, размити формулировки като „заплаха за националните интереси” или пък „опасност за обществения ред” всеки противник на режима може да влезе в затвора с доживотна присъда – достатъчно е просто да е получавал някакви пари от чужбина. И в Унгария президентът Виктор Орбан преследва правозащитниците с обвинението, че са „проводници на чужди интереси, насочени срещу нашата нация”. А в Израел правителството на Нетаняху може да отменя данъчните привилегии за отделни НПО – от това могат да пострадат най-вече противниците на заселническата политика, които получават дарения от чужбина.
"Образ на врага" с две измерения
„В момента по цял свят се приемат близо 50 закона, свързани с НПО” – обяснява Барбара Унмюсиг от фондацията „Хайнрих Бьол”. В повечето случаи това са закони, които преследват гражданския сектор. „Нормативните актове често пъти умишлено са формулирани доста неясно, за да дадат зелена светлина на силите за сигурност” – добавя тя. А Венцел Михалски, директор на „Хюман райтс уоч” за Германия, пояснява: „Притискат НПО до стената. Така авторитарните правителства отговарят на нарастващата сила на гражданските общества.”
Властниците изграждат „образ на врага” с две измерения, пише „Ди Цайт”. Най-напред по вертикала: „Откъде-накъде някакви граждани ще оспорват компетенциите на властта?” И после по хоризонтала: „Видите ли, ние се браним срещу попълзновенията на чужди сили, които се крият зад НПО.” Аргументите срещу гражданския сектор биват най-различни. Веднъж се изтъква националната сигурност („Посегателство върху суверенитета.”), друг път религията („Заплаха за нашите най-свещени ценности.”). Някои автократи са дори много хитри и излизат с аргумента: „Чакайте, нашето общество още не е дозряло.” Или пък притискат гузната съвест на Запада: „Вчерашните колонизатори няма пак да ни казват как да живеем!” В крайна сметка обаче неправителственият сектор е трън в петата на недемократичните режими по една-единствена причина: НПО са активни участници в протичащата в момента морално-политическа глобализация. Дори само със своето съществуване, но разбира се най-вече със своята дейност, те отстояват позицията, че свободата, сигурността, благоденствието и гражданското участие са универсални ценности, от които биха имали полза хората навред по света.
Завръщането на "железния юмрук"
Естествено, този възглед много дразни автократите и националистите. Това открай време е така. Но има и нещо ново: агресивният отговор на недемократичните и антилиберални режими. Отговор, който звучи убедително за част от хората, понеже в момента по цял свят демокрацията е преминала в дефанзива. А враговете ѝ доволно потриват ръце.
„Фрийдъм хаус”, също неправителствена организация, публикува всяка година своя Доклад за свободата по света. Изводите в последния доклад са потискащи, коментира „Гласът на Америка”: демокрацията като форма на управление днес е достигнала най-ниската точка на популярност за последните 25 години. „Фрийдъм хаус” констатира, че демокрацията губи привърженици от Русия и Китай та чак до Арабските страни (без Тунис), Унгария и Венецуела. А този факт окуражава диктаторите и автократите. Ако преди те поне се преструваха, че уважават свободата на словото, човешките права и честните избори, днес все по-често открито се обявяват срещу либерално-демократичния световен ред, твърдейки, че той е декадентен, и правят реклама на авторитарния начин на управление. На сцената се завръща политиката на „железния юмрук”. Русия и Китай са очевидни примери, но същото наблюдаваме къде ли не: в Саудитска Арабия, в Унгария, в Египет, отчасти дори в демокрации като Япония или Македония. Да не говорим пък за страни като Туркменистан, Беларус, Узбекистан или Северна Корея, които са в дъното на списъка на „Фрийдъм хаус”.
Така че всеки, който не иска да живее в общество, подобно на „последните комунистически режими” в Беларус или Северна Корея, би трябвало широко да отвори очите и ушите си, особено когато властниците го плашат с неправителствените организации, за да отклоняват вниманието от собствените си безобразия.