Плодовете на гнева във Франция
6 февруари 2017Почетният гост в Лион се казваше Доналд Тръмп. Макар американският президент да не присъстваше лично, неговото духовно присъствие там беше осезаемо. Председателката на дясноекстремисткия „Национален фронт" Марин Льо Пен обеща на събралите се свои поддръжници "национален приоритет". Това е френският вариант на лозунга на Тръмп "Америка над всичко". Льо Пен всъщност има съвършено различен стил на поведение от Доналд Тръмп. Този стил се различава съществено и от маниера на собствения ѝ баща и основател на партията Жан-Мари Льо Пен. Марин е тази, която със своята сдържана реторика и добри маниери успя да завладее и голяма част от средното съсловие в страната.
Застрашеното средно съсловие
Как ѝ се удаде това? Льо Пен междувременно обира симпатиите на онези, които не се чувстват добре представени и защитавани от големите народни партии. "Националният фронт" се радва на особено голямо одобрение сред онези представители на средното съсловие, които междувременно са застрашени от обществено изпадане. През последните години броят на тези хора нарасна значително. Нито социалистите, нито републиканците се погрижиха достатъчно за изтерзаната от кризата средна класа. Яростта на голяма част от средното съсловие явно е нараснала неимоверно.
Само така може да се обясни фактът, че представителите на това средно съсловие са готови да се разграничат от някои основни доскоро елементи на френската вътрешна и външна политика, съставлявали ядрото на френското самосъзнание: обвързаността с ЕС, ангажиментът към НАТО и участието във всички останали западни съюзи. В културно отношение тази средна класа вече е готова да се застъпва предимно за "френските ценности".
Вярно е, че навсякъде в Европа се надига негодувание срещу процесите на глобализацията, които в очите на мнозина са излезли извън контрол. Масовата миграция, финансовите спекулации и изнасянето на фирми в чужбина са феномени, които предизвикват оправдани страхове не само във Франция. Европейците наистина са изправени пред безкрайно много политически задачи, но нито една от европейските страни не би могла сама да се пребори с проблемите.
Идеите за данъчен дъмпинг, които в момента обсъждат в Лондон, показва с какви средства Великобритания смята да се подготвя за бъдещето. А икономическите съюзи, които Тереза Мей вече сключва с някои автократи в Предна Азия, показват, че раздялата с европейския континент ще има много висока цена. "Националният фронт" също планира разрив с ЕС. Партията не иска да полага усилия, за да реформира ЕС, което всъщност е крайно необходимо. Тя иска да го напусне, а с оглед на закъсалата френска индустрия това е крайно дръзко.
В името на ксенофобията
Марин Льо Пен твърди, че говори от името на народа. Какво означава това – може да се види и при Тръмп. Автентичността на един политик, според него, явно се измерва с невъздържаността на изявите в публичното пространство. И в Англия популистките изкушения се демонстрират в най-грубата си форма – например в покровителственото отношение спрямо неанглийските граждани на ЕС, при все че Англия все още е член на този съюз.
Популистите във Франция и на други места също обичат да се изказват от името на народа. Друг е въпросът дали трябва да им се вярва, защото всъщност те говорят от името на ксенофобията. Масовите протестни демонстрации в САЩ и съдийското решение, отменило забраната на Тръмп за имиграция от определени мюсюлмански държави, показват, че с популизъм далеч не се стига. Действителността е по-силна от всяко популистко мечтание.