По-пагубни от оръжията
9 февруари 2013Вероятно не. Направеното от Хаменей изявление в този смисъл трябва да се разглежда от гледна точка на иранската вътрешна политика. Президентът Махмуд Ахмадинеджад е в немилост пред духовния водач. До изтичането на мандата му остават четири месеца. Под негово ръководство явно няма да бъде предприета решаващата стъпка за помирение с Америка - нещо което желят и повечето ирански граждани.
Не съм дипломат, а революционер!
В хода на десетилетния спор около ядрената програма на Иран бяха прекрачени много червени линии и пропуснати десетки шансове. Още от средата на 90-те години водещите израелски политици тръбят за създаването на иранска атомна бомба. Преди няколко години самият Хаменей заяви, че ще бъде първият, който ще се застъпи за подобряване на отношенията с Америка, ако това е от полза за иранската нация. Ако се стигне дотам, Хаменей иска заслугите за себе си. Той не желае реформаторите и популистите да извлекат дивиденти от това. След като американците засилиха санкциите срещу Техеран, разговорите обаче ставали безсмислени. "Аз не съм дипломат, а революционер", заявява Хаменей.
По-добре оръдия вместо минижуп?
А конфликтът може да бъде решен. Хаменей обаче изпитва дълбоко недоверие към САЩ. Ако спорът около урана и центрофугите бъде прекратен, тогава ще отпаднат и икономическите бариери. И тогава сближаването не е изключено.
Върховният духовен водач обаче се плаши най-много от свободния обмен на хора, стоки и... мисли. Хаменей използва всяка възможност да предупреждава за опасността от "културна инвазия". Той смята западните културни ценности за много по-пагубни от оръжията. Тяхното разпространение може да доведе до морална корупция, сексуална разюзданост и социално разложение. Воден от този страх, режимът засили натиска върху иранските журналисти и интелектуалци и маргинализира водачите на опозицията.
Според духовния водач на Иран, икономическите санкции са по-малкото зло. Самият той не усеща тези санкции, тъй като от над три десетилетия той е или президент, или революционен водач, и остава далеч от действителността. Хаменей смята, че санкциите не могат да навредят на страната. Тъкмо напротив - те щели да сплотят иранците и да ги подтикнат да разгърнат собствените си възможности. Но реалността е малко по-различна. Това обаче не пречи на съмишлениците на аятолаха да издигнат във фетиш държавната независимост и националното достойнство. А от санкциите страдат всички хора в Иран. Обикновените граждани обаче са с ограничени възможности, защото последната дума има духовният им водач Али Хаменей. И никой друг.
АГ, ЗЦ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов