D Spenden Pakistan
17 август 2010„Еврокомисията е щедър донор. Предоставихме 40 милиона евро помощи за Пакистан. Ние бяхме първите, които изпратиха финансови средства, за да се помогне на пострадалите от катастрофата”, казва говорителят на ЕК Феран Тараделас. Според Никола Саркози обаче със сигурност би могло да се направи много повече: "След Хаити и пожарите в Русия най-сетне трябва да се извадят поуки и да създадем един истински европейски капацитет за реакции при този вид кризи”, казва френският президент.
Мащабите на катастрофата, причинена от наводненията в Пакистан, далеч надхвърлят онези на цунами-вълната в Югоизточна Азия през 2004. Тогава загинаха 230 000 души. Сега в Пакистан жертвите са 1800 - но това не е вярната мярка.
Липсват симпатии към Пакистан
Една четвърт от Пакистан е под вода, засегнати са около 20 милиона души. Питейна вода, храна, дрехи - липсва буквално всичко. Хората търсят спасение и се нуждаят от спешна помощ. Стотици хиляди пакистанци може да изгубят живота си - това не бива да се допусне!
И този път явно действат старите рефлекси: колкото повече са жертвите, толкова по-голяма е готовността за парични дарения. До средата на миналата седмица в Германия бяха събрани едва 140 000 евро. Само за сравнение - за същия период след катастрофата в Хаити бяха събрани 8 милиона евро.
Липсват симпатии към Пакистан, липсва личното отношение. Защото с тази страна не ни свързват никакви положителни чувства. Напротив: сещаме се веднага за тероризъм и война, за талибани и забулени жени.
ООН се опитва да снабди с храна, лекарства и най-вече с питейна вода 6 милиона хора. Но генералният секретар на организацията Бан Ки Мун знае, че това не е дори една трета от пострадалите, затова отправя призив към целия свят: "Искам да кажа на света: това е една безпрецедентна трагедия, която изисква безпрецедентна помощ. Приливната вълна трябва да бъде преодоляна с вълна от взаимопомощ и солидарност."
Талибаните - спасители на нацията?
Правителството в Исламабад явно също подцени сериозността на положението. Иначе щеше ли президентът Зардари веднага след започването на катастрофата да замине на посещение в Лондон? Така се отваря вратата за талибанския екстремизъм. Трябва ли да се чудим, че сега талибаните се изживяват като спасители на нацията? По този начин едно природно бедствие може само за няколко дни да унищожи всичко, към което от години са насочени общите политически и военни усилия - изтласкването на радикалите в борбата срещу тероризма.
В тези така трудни за Пакистан дни е необходимо правителството да прояви невиждана досега дееспособност и да бъде подкрепено с масирана финансова помощ от Запада. Ако желаем наистина мир в Афганистан и Пакистан, трябва да помогнем - и то сега.