Погрешимата папеса

Маргот Кесман е първата жена, която застава начело на германската протестантска църква. Сам по себе си този факт е сензационен. Още по-сензационно е обаче, че тази жена е разведена. Папесата на германските протестанти има четири деца, а наскоро успя да се пребори срещу раково заболяване.

Който проповядва вода, не бива да пие вино

Кесман винаги открито е признавала грешките в своя живот. Това й спечели много симпатии и уважение не само сред протестантите. За мнозина критици на църковните институции Маргот Кесман беше олицетворение на надеждата - честна, ангажирана, с модерно мислене, без типичния за църквата стремеж към морализаторски наставления, който така силно дразни мнозина германци.

Тя беше постоянно сред хората и въпреки това - медийна звезда. Ако обществото изобщо би било склонно да опрости някому подобно прегрешение, то именно на нея. Още повече, че шофирането в подпийнало състояние от миналата събота не я подведе да се оправдава и оневинява. Напротив - тя показа, че е уплашена от собственото си поведение и заяви, че е допуснала "сериозна грешка". Самата Кесман беше говорила от църковния амвон за опасностите, които създават безотговорни шофьори, каращи след употреба на алкохол или дрога.

Онзи, който проповядва вода, но сам пие вино, не бива да се чуди защо го обвиняват в лицемерие. Това е добре известно и на епископ Кесман. Ако беше останала на поста си, това щеше трайно да увреди имиджа й. Тя не се заблуди и от обстоятелството, че Съветът на протестантската църква в Германия застана зад нея и й гласува доверие независимо от допуснатото опущение. Кесман осъзна, че ако си запази поста, при всяка публична язява неминуемо ще я посрещат с известна ехидна язвителност, която на практика би я лишила от най-силното й оръжие да бъде морален ориентир.

Противници Кесман имаше не само в редиците на собствената си църква. Православната църква отказваше да я приеме като равнопоставена поради факта, че е жена, а католиците се чувстваха неприятно настъпени от думите й, че не очаква Папата да направи нещо за развитието на икуменическото движение. На политиците пък никак не се харесваха острите й критики срещу германския военен ангажимент в Афганистан.

Срещу течението

Несъмнено някои ще се радват на оставката й, но по същество тя е тъжна и дори трагична - преди всичко за протестантската църква в Германия. В лицето на Маргот Кесман тя губи една харизматична реформаторка, която с откритото си медийно поведение и чаровен стил придаваше ново лице на църковните институции.

Когато настояваше за равни шансове в образованието, за повече ангажимент в развиващите се страни или отхвърляше безмилостния стил на обществен възход, постигнат със силата на лактите - от нейната уста това звучеше не заучено, а искрено и правдоподобно. Независимо че тя самата често обичаше да омаловажава ролята си на църковен водач, Маргот Кесман показа какво може да постигне една жена в традиционно доминираната от мъжете църква и то независимо от факта, че е разведена. Тя олицетворяваше модерното лице на църквата.