Подготвена ли е България за нова бежанска вълна?

Хуманитарна криза с бежанците все още няма, но правителството вече започна подготовката за очаквания силен миграционен натиск през пролетта. До края на 2014 година над 30 хиляди души са направили опит да влязат нелегално през южната граница на България. Според данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), близо 10 хиляди от тях са потърсили закрила. Най-много са били идващите от Сирия, Афганистан и Ирак. По думите на вицепремиера Меглена Кунева, миграционният натиск към България се е увеличил с 200 на сто в сравнение с 2013 година.

Предвид ескалиращата гражданска война в Сирия, засилващото се влияние на терористичната групировка „Ислямска държава“ и факта, че в съседна Турция вече се намират над 2 милиона мигранти от Близкия изток, готови всеки момент да потеглят към Европа, със затоплянето на времето се очаква България да бъде залята от нова бежанска вълна.

Чавдар Червенков, бивш началник на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи, е на мнение, че властите не контролират ситуацията и не притежават инструменти за управление на бежанския поток. Той твърди, че на този етап не е ясно колко човека може да приеме годишно държавата, не се знае къде се намират и с какво се занимават получилите бежански статут и настанени на външни адреси хора, както и никой не може да каже колко от тях са напуснали България и колко предстои да бъдат върнати обратно в страната. „Не можем да обвиним бежанците директно, че всеки от тях е потенциален терорист. Но неконтролираният поток създава реални рискове и заплахи в това отношение“, смята Червенков.

При официално деклариран капацитет от 6 000 места, в центровете на Агенцията за бежанците към този момент са настанени 3 500 човека, а на външни адреси живеят малко над 400 души. През 2013 година Еврокомисията предостави на България близо 6 милиона евро за подобряване на условията за бежанците, а в началото на тази година Брюксел увери с писмо, че ако страната се окаже пред нова спешна ситуация, тя има възможност да поиска помощ по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция”.

Според председателя на ДАБ Никола Казаков, Агенцията разполага с още 2 000 легла за настаняване и продължава да търси възможности за разширяване на приема. „Това не е само наша задача, но и на правителството, което трябва да посочи сгради, в които да бъдат поставени въпросните легла. За 2015 година имаме готов план в тази насока“, казва Казаков в интервю за Дойче Веле. Според данни на ръководената от него агенция, в крайграничните региони се предвижда и разполагането на отопляеми фургони със санитарни възли, които също ще поемат част от преминалите границата чужденци. На въпрос как оценява битовите условия, при които настанените в бежанските центрове хора прекарват зимата, Никола Казаков отговаря така: „Парното работи, два пъти на ден хората получават топла храна, има хигиенни условия за бита, разполагат със здравно осигуряване. Към дадения момент най-важното за нормален живот им е осигурено“.

Една доброволка разказва

Дали обаче това навсякъде е така? Лидия Стайкова, по професия учителка по английски език, вече цяла година е хуманитарен доброволец в бежанския лагер в Харманли. Пред Дойче Веле тя разказва, че някогашните танкови хангари там, сега превърнати в жилищни помещения, се отопляват с електрически печки, а повечето помещения, предвидени за 8-10 човека, често са обитавани от 2-3 семейства, което води до конфликти. „В момента сградите са в плачевно състояние, нуждаят се от постоянни ремонти. По стените от влагата се образува конденз, таваните се рушат, случват се и други аварии. Вярно, никой не очаква чужденците да бъдат настанени в „Хилтън“, но когато отгоре капе вода, стените са в мухъл и пада мазилка, това определено не са добри условия“, посочва доброволката.

Лидия Стайкова критикува и здравното обслужване на бежанците, които обитават центъра в Харманли. Медицинският персонал там се състои от двама души - фелдшер и детски лекар. Те обаче нямат право да издават направления за преглед при специалист и така здравните осигуровки, които държавата отпуска на бежанците в „процедура“, отиват на вятъра. „Много от тези хора нямат средства за необходимите медикаменти. Ние, доброволците, понякога помагаме с лични пари - ето, днес взех две рецепти и купих лекарства на една жена, но мога ли да помогна на всички?“, споделя Стайкова и продължава: „Да не говорим за посещение при специалист срещу заплащане! Момиче с епилептични припадъци няколко пъти е потърсило специализирана помощ и хората са събирали пари, за да ѝ платят лекарските консултации. Но това момиче се нуждае от спешно лечение. Друг случай: онкоболна жена трябва незабавно да продължи лечението си и сега аз трябва да се моля на БЧК, на Върховния комисариат за бежанците да окажат помощ за това скъпо лечение. Просто такива належащи въпроси въобще не са уредени“, посочва доброволката.

В очакване на пролетната бежанска вълна България трябва спешно да реши и един друг въпрос: как да подсили охраната на границата си с Турция, която е външна граница на ЕС. Изградената през миналата година 33-километрова телена ограда се оказа заобиколимо препятствие, поради което бяха изработени планове за допълнителна 82-километрова отсечка с режеща тел тип „Бруно“, която ще струва 100 милиона лева. От друга страна издръжката на 1 400 редови полицаи, командировани специално за охрана на непреградените гранични региони, започна да става непосилна за вътрешното министерство - като във финансово отношение, така и от гледна точка на човешките ресурси. Това принуди вътрешния министър Веселин Вучков да лансира идеята за включване на армията в охранителните патрули. Предложението предизвика остър спор, след като президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев заяви, че присъствието на военни ще доведе до международен скандал.

Проблемите обаче не свършват дотук. Доброволката Лидия Стайкова споделя пред Дойче Веле разказаното ѝ от бежанци, преминали българската граница. „Има хора, които са пробвали да влязат нелегално в страната по седем-осем пъти и винаги се е повтарял един и същ сценарий: полицаите им взимали всичко - мобилни телефони, пари, по-ценни вещи, документи, след което ги връщали обратно в Турция - без нищо, понякога дори без дрехи. Заплашвали ги, биели ги - зависи кой какъв късмет е имал и на какъв полицай е попаднал“, разказва Стайкова и обяснява защо липсват официални оплаквания от потърпевшите: „Страхуват се, че може да им бъде отказан бежански статут или пък че няма да им позволят да се съберат със семействата си, останали по една или друга причина в Турция. След като държавата отхвърли констатациите в миналогодишния доклад на "Хюман Райтс Уоч" за отношението към бежанците и обвини международната правозащитна организация, че била в сговор с каналджиите на хора, проверки по тези случаи не се правят. Ако ДАНС или друг контролен орган започнат разследване и решат да снемат официални показания от потърпевшите, тогава може би хората ще добият кураж да разкажат истината. Засега обаче никой не го прави. Изглежда само журналистите и ние, хуманитарните работници, все още се вълнуваме от тези неща“, казва Лидия Стайкова.

Задължителни уроци по български?

Председателят на ДАБ Никола Казаков е убеден, че за да се тушира неприязънта към имигрантите, те трябва да преминат през интензивен процес на интеграция. Казаков пояснява, че става дума за комплекс от мероприятия с участието на редица институции, на правителството, общините и различни НПО. „Дори повечето чужденци да нямат намерение да останат в България, като институции ние трябва да привлечем колкото е възможно повече хора към включване в интеграционните програми. Лично аз смятам, че подготовката по езика на първата държава, която им е дала закрила и статут, трябва да бъде задължителна“, убеден е Казаков.

Вицепремиерът Меглена Кунева смята на свой ред, че ЕС и ЕК следва да се ангажират с една „по-цялостна политика за бежанците и миграцията“, като темата трябва да влезе и в дневния ред на латвийското председателство на ЕС. Кунева подкрепя идеята на Германия бежанците да бъдат разпределяни по квоти спрямо БВП на приемащата страна, а не по регламента „Дъблин III”, съгласно който отговорност за тях носи първата държава, в която те са влезли на територията на ЕС.