Подмолната война на Кремъл срещу балтийците

Преди десет години Естония стана обект на безпримерна кибератака: банки, държавни учреждения, полиция и правителство бяха парализирани дни наред. По същото време по улиците на Талин избухнаха безредици – заради един съветски паметник, който трябваше да бъде преместен. Стотици демонстранти, включително и специално пристигнали от Русия, обвиняваха правителството в кощунство.

Спорът около преместването на паметника и на тленните останки на съветски войници предизвика най-тежката криза в Естония, откакто тя е независима държава. През следващите години Русия многократно използва за своите си цели възпаленията, възникнали след разпадането на СССР. Междувременно трите балтийски държави натрупаха доста опит с провежданите срещу тях дезинформационни кампании - с фалшиви новини и хакерски атаки.

Финансирана от Кремъл фабрика за тролове

Руските фалшиви новини напоследък се разпространяват главно през интернет. Най-добрият пример е новинарският портал „Спутник", който се поддържа от Кремъл. От 2016 г. неговите публикации се разпространяват и в трите балтийски държави. Не е ясно къде точно са офисите му, защото за тези три страни не са посочени официални адреси. Чрез свои „тролове" „Спутник" целенасочено се намесва в дискусиите във форумите и така достига най-вече до по-младите читатели в балтийските страни, които вече не знаят руски.

Центърът за стратегическа комуникация на НАТО със седалище в Рига подготви проучване за влиянието на троловете и ботовете в социалните мрежи върху нагласите на населението в Латвия. Установено беше, че особено опасни са така наречените „хибридни тролове" или ботове, тоест – автоматични програми, които постват в социалните мрежи. Срещу тях отскоро вече действат така наречените балтийски „елфи" – група от доброволци в интернет, които издирват тези тролове и ботове и така се противопоставят срещу руската онлайн-пропаганда.

Създателят на проекта Рикардас Савукинас обяснява, че руската пропаганда функционира на три етапа: първо се набелязва целта на кампанията, после дискусията по въпроса се поляризира, а накрая винаги се появява заключението, че „в бившия Съветски съюз беше по-хубаво, а нашето правителство опекунства над хората и т.н." Всичко това продължава вече от години, добавя той, така че целта на „елфите" е да спрат тази тенденция.

Хора или машини?

Един доклад на НАТО за „Троловете като инструмент в информационната война" стига до извода, че главната опасност идва ней-вече от следното: много хора в Латвия смятат хибридните тролове за истински руснаци, а това създава недоверие и подозрителност между различните етнически групи в латвийското общество.

„Все по-често научаваме за хора с матерен литовски език, които Кремъл наема в чужбина, за да пишат коментари в интернет-форумите и получават за това дребни суми", обяснява Рикардас.

През април тази година осведомителната агенция Baltic News Service (BNS) стана жертва на хакерска атака. Нападателите успяха да прокарат публикация, според която американски войници в Латвия били обгазени с отровния газ иприт. По същия модел на няколко пъти бяха разпространявани и фалшиви новини за изнасилвания. Например за това, как латвийски военни експерти изнасили две малолетни момичета в района на Луганск и после били пребити от украински войници."Нашата рускоезична служба стигна до извода, че тази „новина" първо е била написана на руски и после – много лошо преведена на латвийски", казва Вайдотас Бенсиусис, редактор в BNS.

Все едно да се биеш с вятърни мерници

Битка срещу фалшивите новини се води и на телевизионния „фронт". От 2014 година насам латвийската Комисия за радио и телевизия периодически спира излъчването на руски тв-канали, които разпространяват фалшиви новини или пък подклаждат омраза и насъскват към насилия. Но такива мерки са приложими единствено, ако държавата може да предложи алтернативен източник на сериозна информация. Засега единствената балтийска държава, която предлага собствена телевизионна програма на руски език, е Естония. Тази програма е насочена към 330-хилядното рускоезично малцинство, най-голямото в страната – и особено към по-възрастното поколение, което черпи информацията си главно от телевизията.

В сравнение с други страни от ЕС, в Литва и в Латвия хората все още не владеят достатъчно добре умението правилно да оценяват и да консумират медийните продукти. „Трябва да им помогнем да го осъзнаят, като най-добре ще бъде да започнем още в училище да обучаваме децата как да потребяват медийните продукти", казва Вайдотас Бенсиусис. Според него това е единственият начин да се предпазят хората от опасността да станат жертва на определени новини и мнения.

Истински опасна е онази руска дезинформация, която достига до най-бедните и най-уязвимите в обществото: хората в балтийските държави, които смятат, че държавата ги е изоставила, че обществото ги игнорира, а медиите не ги взимат насериозно. „Най-важното в борбата срещу пропагандата е борбата срещу проблемите в нашата собствена страна", казва Рикардас Савукинас. „Когато хората имат самочувствието, че могат да решават проблемите си, тогава никой не може да ги превърне в жертви."